Нели Коларова спечели Националния поетичен конкурс „Николай Лилиев“

За пета поредна година в Стара Загора се проведе Националният поетичен конкурс „Николай Лилиев“. В него участваха 229 автори от България, както и наши сънародници от още 11 страни: Франция, Германия, Италия, Англия, Шотландия, Испания, Белгия, Русия, Чехия, Австрия и Швейцария. Най-младият участник е само на 12 години, а най-възрастният на 80 години.

Журито  в състав Таньо Клисуров – председател, Йордан Атанасов и Стойчо Маджарски  единодушно реши да присъди следните награди: Първа награда –  на Нели Коларова от София за стихотворението „Самота“. Както г-н Клисуров коментира „рядко природата съчетава талант и хубост“. Очарователната млада дама смутено съобщи, че за първи път участва въобще в конкурс. Наградата й е още по-ценна, защото се присъжда не само на името на любимия й поет „Николай Лилиев“, но е и в Града на поетите.

Втора награда заслужи Йордан Пеев от Стара Загора за стихотворението „Петър“.

Трета награда – на Петя Цонева от Габрово за стихотворението „Полет“. Поощрения – на Димитър Събов от София за стихотворението „Аз съм подпоручик Дебелянов“; на Владислав Кацарски от София за стихотворението „Влак“. Наградите, според статута са осигурени от Община Стара Загора, НЧ „Николай Лилиев“, Фондация Космос – Димитър Брацов“ и ЕТ „БИМЕД- Иванка Брацова.

В началото на церемонията по обявяване на победителите и връчване на наградите, която се проведе в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, Таньо Клисуров, председател на Дружеството на писателите в Стара Загора, прочете експозето си „Силата на посланието да докосне читателя“. „Тази година за участие в конкурса пристигнаха над двеста творби, обяви г-н Клисуров. – Журито не е социологическа агенция, за да отчита процентно увеличили ли са се поетите, удостоили ни с  участието си. По-важният критерий е качеството на постъпилите творби. Е, трябва да си изкривя сърцето, ако  кажа, че качеството в сравнение с миналата година е по-добро. И все пак, талантливи стихове има, макар и по-малко на брой.

    След  тази оценка е редно да изброя най-напред слабостите, с които журито се срещна. А те са най-често: камерност на поетичните вълнения, баналност и липса на оригинални поетически открития, небрежност към поетическата форма, мелодраматизъм, многословие, бъбривост и т.н.  Повярвайте, споменаването на тези слабости не е демонстрация  колко много ние, членовете на журито, можем повече от вас, колко сме по-талантливи и колко имаме право да ви поучаваме. С някои наши оценки може да не сте съгласни, но, моля ви, не ни обвинявайте в липса на обективност и честност, защото конкурсът, както добре знаете, е анонимен, подчерта Клисуров. С по-голямо удоволствие споделям мнението ни за хубавите стихотворения. А, както казах, макар и по-малко, те не липсват. Две поощрителни награди получават стихотворения, посветени на любимия поет на българите Димчо Дебелянов и друго с обикновеното заглавие „Влак“. Първото – заради искрения драматизъм и оригиналния поглед към съдбата на трагичния поет, второто – заради убедително реализираната екзистенциална идея  и смелите въпроси за смисъла на човешкото съществуване. Със свобода на творческото въображение на автора си се отличава друго  стихотворение – „Полет“. Библейските мотиви умело и талантливо са преплетени с отправки към съвременността, която прозира в подтекста на награденото стихотворение „Петър“. Но яркото, отличаващо се от всички други творби с художествените си обобщения, е „Самота“, стихотворение, което ни грабна още при първи прочит. Това е творба, в която съжителстват социалното и моралното, изобличителното и трагичното. Такова стихотворение рядко се появява в медийното пространство днес и за нашия конкурс е чест да го имаме. Завършвам своето кратко встъпление с думите. Не формата –както става при някои подобни конкурси – свободна или класическа ни е ръководила при определяне на наградите, а силата на посланието, вдъхновеното му претворяване, точният адрес към читателите, позицията на авторите, важността не само  на личното им его, а и необходимостта да бъдат разбрани, а вълненията им да докоснат читателската аудитория. С други думи: да бъде постигнат смисълът на писането“.

Събитието уважи зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова. Тя благодари на присъстващите участници в конкурса, на журито за „отговорната и много трудна работа да се оценява поезия“. „В момента центърът на града се реновира, но след приключване на дейностите ще се допринесе още за поетичната слава на Стара Загора, каза г-жа Сотирова. – За нейно величество поезията ще бъде отредено специално място, за което съвсем скоро ще ви поканим на публично обсъждане. Става дума за определяне на имената на поети и кои техни стихове да бъдат вградени за години напред в пешеходната зона“.

Зам.-кметът специално благодари на семейство Брацови, които привличат хората с отношение към поезията, както и на младите дарования и техните учители от Музикалното училище, които украсиха с прекрасните си изпълнения поетичната атмосфера на събитието.

Награденото с първа награда стихотворение – „Самота”, автор Нели Коларова

Защо съм синя? –

                       Паднах от небето.

И всичко ми е чуждо в този свят.

Не се ориентирам в битието.

И мен не ме познават… С тоя цвят…

Не ви разбирам буквите, езика,

амбициите, фалша, гордостта…

Ни лявата, ни дясна политика…

На малките деца жестокостта…

Общуването ви с емотикони

и татуираните ви тела…

Пред ваште силиконови икони

ведно бледнеят мойте светила.

Завиждате за всичко и на всички.

А след това, ви липсва свобода…?

Кажете ми, видели ли сте птички

да си строят по няколко гнезда?

Със облаци ако не сте живели,

си мислите, че гневни са и зли…

Но искрени са. Пак ще бъдат бели,

гневът им щом докрай се извали.

 „Звезда” у вас е сякаш диагноза.

Тъй лесно е да се унаследи

загнезденото в някой „звезден” мозък.

Но, все пак, аз съм виждала звезди.

Защо съм синя? – Паднах от небето.

И много дълго вече съм сама.

Но все нагоре тегли ме сърцето

и искам да се върна у дома.

Росица Ранчева