Храмов празник чества историческият Храм „Света Троица“ в Стара Загора

На 28 май 2018 г. в деня на големия християнски празник Свети Дух старозагорската църква „Света Троица“ чества храмовия си празник.

След падането на Стара Загора под турско робство в 1370 година, постепенно българското население е изселено и до 1700 година градът е обособен като турско селище. В 1700 година турската власт позволява на населението да слезе от средногорието и да основе с. Ново село на отстояние 4 км. от града. Постепенно градът става зависим в продоволствено отношение от българското население, поради което турската власт разрешила поетапното заселване на българите в Стара Загора. Първото заселване става около днешния храм „Св. вмч.Димитър“, второто заселване – около храм „Св. Въведение Богородично“ и третото – около храм „Св. Николай“. След заселването постепенно се изграждат и храмовете. Единствено в най-бедната махала „Гибран“ не бил построен храм, а хората били обслужвани от храм „Св. вмч. Димитър“.
Постепенно у българското население в Гибран узрява идеята и желанието за построяването на енорийски храм. Основни сведения за изграждането на Божия дом „Св. Троица“ черпим от „Хронологическото описание на по-важните и забележителни събития в Стара Загора в черковно, училищно и общонародно отношение през ХІХ век“, на Хаджи Господин Савов, както и от изследването на църковния историк и богослов Недьо Александров. Желанието и ентусиазма на хората се материализира в 1863 година. Въпреки събитията около заточението на българските владици, храм „Св. Троица“ е завършен. Изписването на иконите започва възрожденецът Николай Павлович (1835 – 1894), роден в Сливен, син на възрожденския учител Христаки Павлович (1804-1848 г.), завършил Виенската художествена академия, а впоследствие и Мюнхенската художествена академия. Той работи около една година, но не довършва иконописта поради започналата Руско-турска освободителна война. По време на нея,  на 19 юли 1877 г., град Стара Загора е унищожен. Храмът е разрушен и изгорен до основи. В двора му и храмовата постройка са изклани повече от 2500 православни християни, потърсили там убежище. До опожаряването на Стара Загора, храм „Св. Троица“ развива и училищното дело, изграждайки в 1864 г. девическо взаимно училище, а в 1865 г. –  мъжко взаимно училище. Храм „Св. Троица“ е възстановен в 1884 г. През 1923 г. последователно е поставено дюшеме, през 1925 г. е направено препокриване на сградата. През 1910 г., председателят на църковното настоятелство отец Георги Клисаров подема инициативата за построяването и на  Мавзолея-костница, в който намират покой костите на избитите православни християни в храма и махалата.
С възстановяването на храма през 1884 г., същият е осветен от Търновския митрополит Климент. Веднага след освещаването, в 1899 г. се замисля и неговото стенописване. От надписа над южната олтарна врата става ясно, че по това време част от олтара вече частично е изписан. Подготовката за цялостната зография започва през 1944/45 г., а през 1946 г. известният зограф от руски произход Николай Ростовцев поема цялостната иконопис. Строежът на камбанарията  се започва от отец Георги Клисаров, непосредствено след изграждането на Мавзолея-костница – 1911 г. и завършва в 1913 г. При подготовката се планира камбанарията да е снабдена с големи камбани и да бъде устроена като тази на храм паметника в гр. Шипка, но идеята не се осъществява поради започналите войни.

В края на ХІХ век свещеник Захарий Костадинов от гр. Раднево, Старозагорско, заедно с братството от Калофер, закупува икона от Русия. След пристигането й той урежда със собствени средства параклис в дома си. Още с поставянето й иконата започва да върши чудеса. В параклиса започват да се стичат множество болни от града, а впоследствие и от цялата страна. След представянето на отец Захарий пред Бога, една от дъщерите му приема иконата в дома си и грижливо я съхранява. Дълго време иконата се пази от няколко поколения сродници на отеца като светиня. По Божий промисъл някои от роднините си спомнят, че техният прадядо е бил свещеник и решават да подарят иконата на църквата, където е ръкоположен. На 24 юни 1956 г. иконата е поставена в храм „Света Троица“. През 2003 г. светият образ е поставен в нов проскинетарий (иконостас). Иконата на Божията Майка извършва много чудеса. Част от тях са описани в специална книга, издадена от храма. Чудотворният образ помага за изцеляване от тежки и нелечими заболявания. В книгата се споменава за случаи на излекувани безнадеждно болни хора, на хора с психически проблеми, на бездетни семейства, сдобили се с рожба. В много случаи помага за утвърждаване във вярата, за обръщане към Бога на хора с вкоренени пороци. Записан е и случай, когато чудотворната икона помага и на продължително боледуващ мохамеданин. За всеобщо учудване, дълбоката чистосърдечна вяра на мохамеданина в св. Богородица му помага, а болният оздравява и благодари на Бог.

Росица Ранчева