Преди премиерата на балета „Нестинарка“ – хореографът Маргарита Арнаудова

Премиерното представяне на възстановката на култовия за историята на българския балет спектакъл „Нестинарка“ (1986 г.) по музика на Марин Големинов  ще се състои на 23 май (сряда) и на 29 май (вторник) 2018 г. на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-годишнината от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

От Долап.бг ви  представяме в няколко материала интересни истории за обичая нестинарство, за литературната първооснова на балета „Нестинарка”, за музиката на Марин Големинов, за огромния талант на една жена, изпреварила времето си – хореографът Маргарита Арнаудова.

„…Тя създаде свой естетически свят, само неин и неприличащ на никой друг. Този свят е зареден с образност, възвишеност и красота. От него струи любов към живота и хората. Хореографията й е брилянтна, крехка, силно естетизирана. Но вглеждайки се внимателно в нея, откриваме, че тя е резултат на желязна конструкция, на забележителни знания в изграждането на драматургическата и режисьорска линии, във владеенето на формите и движенията в техния чист и перфектен вид… Творчеството на Маргарита Арнаудова няма преходно значение. Освен значимостта му за културата ни днес, то е и мост между най-доброто от миналото и утрешния ден“ Маргарита Михайлова.

„Не мога да отделя балета от себе си. Това не е професия, а живот – казва преди години голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова. „И да имах свободно време, не бих могла да го посветя на нищо друго. Без балета нямаше да зная какво да правя с енергията си, с мислите, с чувствата си. От балета, от хореографията получавам всичко. Трудностите, с които се сблъсквам, ме оформят като характер и определят живота ми.“Това са думи на Маргарита Арнаудова, един от малцината избрани творци, които с таланта си бележат времето, в което живеят и променят насоките на естетическото мислене.“

Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този образ на възкръсващата красота ще се гони с Маргарита през целия й живот. Маргарита Арнаудова е завършила Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. „Маргарита Арнаудова и Надя Руменин са свежи дарования с много възможности за в бъдеще. Мъчната и разнообразна партия бе изпълнена с техническа лекота и богатство на израза от Маргарита Арнаудова“ – четем за нейното участие във випускния концерт на училището.

Въпреки че е обещаваща балерина Маргарита Арнаудова изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в ГИТИС – Москва. Неин преподавател е Анатолий Шатин, хореографът – дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто забраняват собствени постановки, но за щастие му оставят свободата да възпитава ученици. „За времето на обучение в института Арнаудова показа себе си като един от най-способните студенти, които притежават ярка балетмайсторска дарба. Всички творчески работи на Арнаудова се отличават с дълбока мисъл, с точни режисьорски и композиционни решения, с ярък и свеж хореографски език“, пише Анатолий Шатин за своята студентка.

Маргарита Арнаудова поставя дипломната си работа, балета „Пепеляшка“ на сцената на Казанския театър за опера и балет през 1966 г. Същата година става балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет. За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова поставя големи многоактни балети като „Пепеляшка“ (Прокофиев), „Легенда за любовта“ (Меликов), „Прометей“ (Аристокесян), „Д-р Охболи“ (Морозов) и „Дон Жуан“ (Губаренко). В този период Маргарита Арнаудова поставя и на българска сцена – „Пепеляшка“ в Русе (1967), „Бахчисарийски фонтан“ (1972) и „Абраксас“ (1975) в Стара Загора, „Сътворението на света“ в Софийската опера (1974).

Маргарита Арнаудова се връща в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио „Арабеск“. Дотогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите й постановки за балет „Арабеск“ са „Бразилски импресии“, муз. Вила Лобос, „Симфония реквием“, муз. Красимир Кюркчийски, „Адажио“, муз. Албинони, „Пасакалия“, муз. Бах. От 1974 г. тя става директор и художествен ръководител на балет „Арабеск“.

Маргарита Арнаудова работи с „Арабеск“ до смъртта си през 1994 г. като изгражда неповторимия образ и уникалния творчески капацитет на тази единствена за България трупа, която се занимава целенасочено с развитието на съвременния танц, търсейки неизменно и българския му образ. Тя е автор на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на балет „Арабеск“, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобос, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Дон Жуан“, „Прометей“, „Абраксас“, „Сътворението на света“, „Жар птица“, „Пепеляшка“ и др.

Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските й спектакли – „Нестинарка“, „Нощта срещу Еньовден“, „Легенда за езерото“, „Корен дълбоко в небето“, „Сянката“ и „Бариерата“ и др. Първите изпълнители на „Нестинарка“ през 1978 г. са Румяна Маркова – Демна, Георги Михов – Найден и Радостина Найденова – Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За изпълнението на Румяна Маркова на престижния фестивал „ИНТЕРБАЛЕТ“ в Будапеща през 1979 г. пресата пише: „Румяна Маркова се нареди сред най-добрите изпълнители, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес“.

„Нестинарка“ – сюита е удостоена с няколко награди на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора (1979) – първа награда за хореография на Маргарита Арнаудова, първа награда за кордебалет и втора награда за мъжка роля, присъдена на Георги Михов за изпълнението му в „Нестинарка“ и „Ритус Паганус“. През октомври 2002 г. този спектакъл, възстановен от дъщерята на Маргарита Арнаудова – Олеся Пантикина – е показан на „Европалия“ в Брюксел при много голям успех. Върху цялата партитура на Марин Големинов, а не единствено върху сюитата, Маргарита Арнаудова поставя „Нестинарка“ в Софийска опера /1986/.

Наред с българските спектакли Маргарита Арнаудова създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие“, муз. Жан Мишел Жар, „Още веднъж за любовта“, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „Сюита на покрива“, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам“, муз. Гершуин, „Здравей Бродуей“, и др. Спектаклите й бяха притегателен център винаги извън клишето и канона. Маргарита Арнаудова предпочита формата на едноактния балет, тъй като в него много по-сбито и динамично се развива действието.

Според нея съвременният зрител проявява интерес повече към идеята, заложена в спектакъла, и нейното музикално-пластично претворяване, отколкото към фрагменти, които нямат отношение към действието. Заедно със собственото си творчество Маргарита Арнаудова кани в „Арабеск“ изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на световно равнище и усвоява непрекъснато нови танцувални техники и стилове. С нея „Арабеск“ е гастролирал в много страни от Европа и света.

Динамиката на танца е присъща на съвременното поколение. Ритъмът, характерен за танца, е в съответствие с ритъма и духа на нашата епоха. Още древните гърци са издигнали в култ хармонията на човешкото тяло и нещата не са се променили досега – хората винаги ще бъдат омагьосвани от неговата пластика и движение, казва Маргарита Арнаудова. Убедена в бъдещето на съвременния танц през 1993 г. тя създава специалността балетна режисура към Нов български университет.

Името на Маргарита Арнаудова е цяла епоха в съвременния танц в България. Нейното творчество и завладяващата й личност, продължават осезаемо да присъстват в пространството на съвременния ни танц.

Постановки на Маргарита Арнаудова в Държавна опера – Стара Загора:

– „Бахчисарайски фонтан“ балет от Борис Асафиев – премиера на 12 декември 1972 г., диригент Веселин Ненов, художници Антон Гюков и Мария Трендафилова – гост

– „Сътворението на света“ балет от Андрей Петров– премиера на 19.01.1974 г., диригент Димитър Димитров, художници Антон Гюков и Мария Трендафилова-гост, хормайстор Богдана Попова

– „Абраксас“, балет от Вернер Егк– премиера на 21 май 1975 г., диригент Веселин Ненов, художник Мария Трендафилова – гост

– „Пепеляшка“ от С.Прокофиев и „Жар птица“ от Игор Стравински– премиера на 25 декември 1979 г., художник Мария Трендафилова – гост

– „Нощта срещу Еньовден“ от М. Големинов, „Равноденствие“ от Жан Мишел Жар и  „Нощ на голия връх“ от Модест Мусорогски – 5 февруари 1983 г., художник Мария Трендафилова – гост

– Хореографията в операта „Таис“ от Жул Масне – премиера на 10 юни 1984 г., художници Петър Русков и  Мария Трендафилова – гост

В материала са използвани откъси от :

Маргарита Арнаудова с любов!”, Анелия Янева, 1995 г.

Творческа характеристика на Маргарита Арнаудова от Анатолий Шатин, 1966 г.

На Маргарита с любов!, Маргарита Михайлова, 1994

Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си…, Анелия Янева, 2011 г.