Драматургът и постановчик доц. Юрий Дачев пред dolap.bg: ”Рецептата за култура е, че няма рецепта за култура“

Доц. Юрий Дачев е известен български драматург, сценарист, режисьор, критик и журналист. Роден е в Шумен през 1963 г. Завършва „Театрознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Като стипендиант на Академия „Силвио д’Амико” специализира „История на театъра и театрална критика” при проф. Чезаре Молинари в Университета във Флоренция, Италия; участва в драматургичната школа на Royal Court Theatre в Лондон; стипендиант е на KulturKontakt, Австрия; консултант е на Биеналето на драматургията в Бон. Преподавател е в катедра „Театрознание” на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, репертоарен директор и драматургичен консултант в Малък градски театър „Зад канала”, водещ на предаването „Рецепти за култура” по БНТ 2, за което през 2017 г. е отличен с Националната награда „Христо Г. Данов” в категория „Представяне на българска книга”.
Част от богатата творческа биография на доц. Юрий Дачев са множеството авторски драматургични текстове, получили над 60 сценични реализации, отличени с редица  награди, сред които  за драматургия на Съюза на артистите в България,  „Чудомир” и др. Преведени и публикувани са на английски, немски, френски, руски, унгарски, полски, фински и македонски език. Доц. Дачев е автор или съавтор на близо 15 реализирани киносценария за игрални и документални филми, много от които са отличени с престижни награди на кинофестивалите в Пловдив, Варна и Висбаден, Германия. Автор е и на повече от 2000 публикации в областта на театъра.

На тазгодишното издание на Международния кинофестивал „Златната липа“ той ще бъде председател на международното жури.

На 12 май 2018 г. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора ще представи поредната си премиера „Айфелова кула“ от Александър Урумов с постановчик Юрий Дачев.
Доцент Дачев, с какво Ви привлече „Айфелова кула“, която поставяте на камерната сцена на Драматичен театър „Гео Милев“ в града на липите?

Три са причините. Едната е, че в работата си като режисьор, много често посягам към българска драматургия. Работил съм и чужди автори – Уди Алън, Душен Ковачевич, но главно ми е интересно и смятам, че е важно да се представя българска драматургия. Последните ми постановки по Хайтов, Димитър Димов, ето сега – една нова съвременна пиеса от Александър Урумов, са свързани с българската драматургия. Смятам, че е важно български заглавия да присъстват в театралните афиши. Освен нова и в класиката ни, и в белетристиката ни има изключително много произведения, които се нуждаят от опресняване, от нов прочит.

Другата причина е, че по текст на Александър Урумов преди 7-8 години направихме моноспектакъла „Лалугер“, който има вече над 200 представления. Оттогава ни тръгна познанството и съвместната работа. Той написа и ред други пиеси. Някои от тях са поставени, други продължават да се играят с успех.

Когато ми предложи и прочетох, „Айфелова кула“ ми допадна. Той вече я беше предложил на ръководството на Старозагорския театър, като беше споменал и моето име. Последва покана от директора Ивелин Керанов, която приех с удоволствие.

Искам да кажа нещо важно и то не от учтивост към домакините: В този театър българската драматургия е на почит. И това е нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато разгледаш репертоара констатираш колко много български пиеси – и съвременни и класически, се играят. Това е много радостно. Малко са театрите, които са така силно ориентирани към българската драматургия. Вече всеки театър има по нещо български -едно- две заглавия, но тук има масив, което е много хубаво.

Третата причина е, че се чувствам много добре в Стара Загора. Отново подчертавам, че това не е куртоазия на гост. Пътувам доста, работя често извън столицата, но най-отговорно заявявам, че това е най- хубавият град в България. Той е много различен като излъчване , като спокойствие, като самочувствие на хората. Вероятно има своите проблеми, но виждам как липсва тази опърпаност и тъга, някакъв страх от живота. В Стара Загора е слънчево и в буквалния и в преносния смисъл на думата. И това не е само мое мнение. Винаги идвам с радост в този прекрасен град. Даже си дадох сметка, че в родния си Шумен, който също много обичам, пред последните 10-12 години ходя много по-рядко, отколкото в Стара Загора. Идването ми е свързано и с фестивала „Пиеро“, на който съм бил в журито, и със „Златната липа“, на която на предстоящото издание ще бъда председател на международното жури. Надявам се и тази ми работа в ДТ „Гео Милев“ да бъде успешна и да се хареса.

Какво представлява „Айфелова кула“ на Александър Урумов?

Това е една трагикомедия, която ще има своята абсолютна, световна премиера. Тя ни представя трима герои. Те са с различни професии. Единият е рок звезда. В ролята ще видим Христофор Недков. Другият герой е много млад и много талантлив архитект, артистичен и романтичен, но трудно свързващ се с изискванията на живота. Ролята се изпълнява от Иван Калошев. Третият герой е психиатър. В образа ще влезе Александър Бориславов, който прави малка, но колоритна роля. Тези хора си приличат в това, че в рамките на пиесата трябва да направят равносметка за какво човек е нужно да се хване, за да се чувства сигурен в лудницата в която живеем. Защото всички устремени към реализиране на амбиции, опитвайки  се да избягаме  от признанието за направените от нас грешки, за предателствата и пр., не рядко пропускаме да застанем лице в лице срещу самите себе си. Тези герои в една трагикомична история, успяват да го направят, да се познаят и да произнесат своите грешки, да направят равносметка и да разберат,  че едно от нещата които осмислят всичко друго в тази суетна въртележка е любовта, за която човек непременно трябва да направи своите усилия и да плати своите цени.

Това е най-общо казано. Пиесата е камерна. Има един трик, една тайна в началото, която бързо-бързо се разбира. Беше ми приятно да работя този текст.  В процеса на работа променихме някои ситуации, които даже авторът не знае.

Удовлетворен ли сте от актьорския състав?

Христофор Недков е актьор, с когото се знаем много отдавна. Ние сме от един випуск. Аз учих театрознание, той- актьорско майсторство в класа на проф. Халачев. Но през годините много пъти са ни се пресичали пътищата. Когато стана ясно, че ще поставям „Айфелова кула“ и директорът ме попита кои са артистите, веднага се сетих за Фори и за Иван. За Фори – защото е многопланов и ярък във всички роли, а за Иван Калошев, който игра чудесно  в моята  адаптация „Казаларската царица“, която високо ценя. Постановката е на Бина Харалампиева. Що се отнася до Александър, ние го търсихме за малка, епизодична, но много важна роля, която „обръща“ действието. И в негово лице открихме много колоритен и интересен актьор, който просто „заспа“ в тази роля.

Музикалното оформление направи Ина Фратева. Тя подбра хубави фрагменти от увертюрата на „Севилският бръснар“ на Росини. Сценографията е дело на художничката Радина Близнакова, с която работя от години и съм много щастлив от това. По странно стечение на обстоятелствата  тя също е родена в Стара Загора. Така че много пътища се събраха към вашия романтичен град. Мисля, че стана много приятно представление. Докато вървеше репетиционният период, гледах три прекрасни постановки на театъра – „Паника в хотела“, „Голям, колкото малка ябълка“ и „Трагедия от грешки“, която ме респектира силно. Това, което ми направи впечатление е, че имаше много внимателна публика през цялото време. В „Трагедия от грешки“ имаше ученици, които през цялото време не мръднаха и не шукнаха. Искрено се зарадвах, че такова сериозно представление може по този начин да задържи вниманието на младата публика. Така беше и на другите представления – млади хора, неслучайно дошли на театър и това е много, много хубаво. Това ме изпълва с надежда, че представлението, което правим, също ще има публика.

Какво е мнението Ви за съвременната българска драматургия?

Това, което пишем, и аз се слагам в това число, може да не е съвършено, може да има своите въпроси, да иска да бъде доработвано, но от изключителна важност е нашите пиеси да бъдат подкрепяни. Да го има това внимание към тях, защото няма театър без национална драматургия.

Доцент Дачев, каква е диагнозата Ви за съвременната българска култура. Продължава ли тя да бъде „деветата дупка на кавала“ или се е преместила на по-високо ниво?

Не мисля че нещата са толкова драматични. За онези които четат, ходят на театър, на опера, на концерти и изложби, културата не е деветата дупка на кавала. Наистина, вече е срамно, тъжно и досадно да говорим, че финансирането от държавата е недостатъчно. Да така е, но за да бъда докрай честен искам да кажа, че невероятно малкото пари, които се осигуряват, много често глупаво и нерационално са изразходвани и разпределяни. Това е на бедния човек разсипията. Добрият стопанин подрежда бюджета си по приоритети, докато при нас, дори малкото което имаме, някак си го разпиляваме. Има много безспорни проблеми, но мисля че те могат да се отправят, макар че са основателни исканията за по-голямо финансиране на културата. В същото време да  се мисли как тези средства да бъдат по-рационално използвани, да бъдат с по-голяма грижа на възпитателния ефект на това, което се произвежда като културен продукт.

А каква е Вашата „Рецепта за култура“?

Рецептата за култура е, че няма рецепта за култура. Мисля че това, което трябва да кажа с радост и което заявявам като човек, който работи и в театъра, и в киното и по стечение на обстоятелствата преди 18 години и като зам. министър на културата е, че в театрите публика има. И това е от изключителна важност.  Това се отнася в пълна степен за културните институти в Стара Загора, от които имам непосредствени впечатления. Присъствах преди няколко седмици и на двете представления на грандиозната оперна постановка с кукли „Турандот“ на Старозагорската опера и на Кукления театър. Бях изключително впечатлен. Първо беше препълнено с публика. Второ, това беше различно възрастова публика, предимно млада, много приятна, интелигентна – то си личи как е облечена, как възприема изкуството… Всичко беше изключително на високо ниво.

Господин Дачев, как да се спре халтурата, която залива салоните ни с представления, които са под допустимото ниво и която създава лош вкус?

Много по-лесно в България подкрепа получават така наречените експериментални проекти, които са предназначени за много ограничен кръг публика. А всичко, което е свързано с по-традиционна, но добра и стабилна култура се смята, че сама трябва да си пробива път. Мисля, че това е голяма грешка, която трябва да бъде корегирана по отношение на финансирането, на възприемането и т.н. Защото това, което основателно наричате халтура  са спектакли, които идват от столицата с два стола и една мушама, с нискокачествена драматургия и едно-две познати имена  най-често от телевизионния екран. Но за да има конкуренция с такова нещо, трябва да има добра развлекателна култура, която също да бъде подкрепяна от държавата. И това непрекъснато го говоря. У нас се гледа с недооценяване и неразбиране, че има една културна прослойка от българска публика, която не иска да гледа халтури, но иска да се забавлява. Тя е е зрител на експерименталните представления. Тя е много важна и ценна и в това отношение и театър, и кино сме в дълг към нея. Това според мене е голям проблем.

Друг важен факт, на който трябва да се обърне внимание е слабата подготовка на голяма част от студентите на институтите по изкуствата. До голяма степен това е въпрос и на самодисциплина. Голяма част от хората на театъра много бързо губят форма. Много от тях предпочитат да се преориентират към по-печеливши области – реклама и т.н. Всичко това са проблеми, но главният проблем си остава в това  да се запазят съществуващите културни институти. Тук казвам нещо, към което съм си променил мнението в продължение на годините: Някога съм мислил, че откритите сцени са нещо по-добро. Грешил съм и видях, че много по-важно е да има ядра, които да работят и да радват публиката в съответния град.

Росица Ранчева