16 църкви в Старозагорска епархия имат храмов празник на 11 май – Деня на Св. св. Кирил и Методий

„На 11 май Българската православната църква почита светите равноапостоли  Методий и Кирил. По този повод предния ден, на 10 май, от 17:00 ч. във всички храмове ще бъде от отслужена Вечерня, посветена на светите братя“. Това каза за dolap.bg отец Йордан Карагеоргиев, завеждащ Културно-масовия отдел на Старозагорската митрополия. „На другия ден от 7:30 ч. се отслужва Утреня, която преминава в света божествена литургия.  Особено тържествени ще бъдат те за 16 -те църкви на територията на Старозагорска епархия. В град Стара Загора на името на светите братя има само един втори престол. Той беше в катедралния храм „Св. Димитър“ от 1859 г., но митрополит Галактион го премести в параклиса на „Св. Троица“.

В Старозагорска духовна околия храмов празник ще честват в селата Кирилово, Самуилово, Борилово, Сулица, Християново и Плоска могила.
В Казанлъшка духовна околия е храмовият празник на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Николаево и в селата Александрово и Хаджи Димитрово. В Новозагорска духовна околия храмов празник има църквата в с. Асеновец. Три църкви в Чирпанска духовна околия имат своя голям ден – в гр. Чирпан и в селата Партизанин и Мирово. В Харманлийска околия ще празнуват миряните в селата Бисер и Мусачево, а в Свиленградска околия – с. Мустрак.

Първи известия за празника намираме в „Христоматия славянского язика“ от 1852г. на Неофит Рилски. Пет години по-късно денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Ески Загра (Стара Загора) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно около 1859 г. една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. св. Кирил и Методий”. За това свидетелствува надписа на южната порта на днешния катедрален храм. Преди няколко години това име беше заменено със „Св. Игнатий Старозагорски“.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес има два празника – църковен- на 11 май и светски – на 24 май.
На 11 май имен ден празнуват Кирил, Киро, Кирчо, Кирилка, Методи, Методий, Методийка и Методия.

Св. св. Кирил и Методий

В историческата наука са малко твьрдо установените факти от жизнения пьт и дейността на двамата свети братя. Приема се, че Методий е роден около 815 год., а Константин-Кирил Философ – в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий – висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. Майката Мария е от славянски произход.
Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 г. участва в различни мисии заедно с брат си Кирил – при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото „проповядвал незаконно”, Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. Погребан е във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език.
Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Роден е в края 826 или началото на 827 година. Получил е образование в прочутата Магнаурската школа при патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата „философ” получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява първата си дипломатическа мисия – при арабския халиф Мутавакил. След завръщането от Багдад се установява при своя брат в манастира Полихрон. По-късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии при хазарите, Моравия, Рим, Венеция. През декември 867 год. заедно с брат си Методий и техните ученици са приети в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги. В същата година е една от най-значимите му публични изяви. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието”, според които словото божие може да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч в която защитава славянския език. Забележителни са неговите слова: „ Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?”
Житейският път на Константин-Кирил Философ прекъсва на 14 февруари 869 год. Признание за делата му е извършеното тържествено погребение в римската църква „Сан Клементе” и канонизирането му за светец на християнската църква веднага след смъртта му.
След повече от един век – през 1980 год. папа Иоан Павел II обявяви Св. Кирил и Св. Методий за покровители на Европа.

Росица Ранчева