18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата

На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. На този ден отдаваме дължимото на националното ни наследство, почитаме хората, отдадени на каузата за опазването му, което е изключително отговорна роля. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата.

От 9-те български обекта в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО, 7 са културни паметници – Боянската църква, Мадарският конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново (Русенско), Древният Несебър, Рилският манастир, Тракийската гробница в село Свещари (Разградско) и 2 природни – Национален парк „Пирин” и Биосферният резерват „Сребърна”.

В Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са: Чипровските килими, Нестинарството, Обичаят „Сурва“, Бистришките баби, Събор на народното творчество в Копривщица.

Материалното и нематериалното културно богатство  могат да бъдат двигател за икономическото развитие на България, тъй като стимулират местната и националната икономика. Усилията на Министерството на туризма на страната ни са фокусирани върху туристическия продукт и позиционирането на страната като търсена и конкурентна целогодишна дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност. Ето защо министерството разработи 8 културно-исторически дестинации, които промотират България. Те обединяват над 150 обекта в над 70 населени места и са достъпни онлайн чрез интерактивни карти.

Културният туризъм остава сред водещите приоритети в рекламната стратегия на България. Световните тенденции показват, че интересът към пътуванията с цел опознаване на своята или чуждата култура и история нараства. TripBarometer например откроява 6 тенденции за 2016 г., като една от тях е, че изборът на дестинации ще се определя от наличието на културни забележителности и специални оферти. По света 47% от пътуващите казват, че са посетили дадена дестинация заради културата и хората там. Според информация на Евробарометър за 2016 г. 26% от анкетираните сочат културата като един от основните си мотиви за пътуване, а за България този показател е 10%.

Цялата 2018 г. е обявена за Европейска година на културното наследство. Тя поставя  акцент върху богатото културно наследство на Европа, подчертавайки неговата роля за насърчаване на споделено чувство за идентичност и изграждане на бъдещето на Европа. Според Комисаря по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич: „Културното наследство е в основата на европейския начин на живот. То определя кои сме и създава чувство за принадлежност. Културното наследство включва не само литература, изкуство и предмети, но и занаяти, които научаваме, историите, които разказваме, храната, която ядем, и филмите, които гледаме. Необходимо е да ценим високо и да съхраним нашето културно наследство за следващите поколения. Тази година на чествания ще бъде чудесна възможност да насърчим хората, особено младите, да опознаят богатото културно многообразие на Европа, и да обърнат внимание на мястото, което това културно наследство заема в нашето ежедневие. То ни позволява да разберем миналото и да изградим нашето бъдеще.“

Според ново проучване на Евробарометър, публикувано днес, 8 от всеки 10 европейци смятат, че културното наследство е важно не само за тях лично, но също така и за тяхната общност, регион, държава и Европейския съюз като цяло. Мнозинството от хората се гордеят с културното наследство, независимо дали то се намира в собствения им регион или страна, или в друга европейска държава. Повече от 7 от всеки 10 европейци са съгласни също, че културното наследство може да подобри качеството им на живот. Проучването също така показва, че 9 от 10 европейци смятат, че материята за културното наследство трябва да се преподава и в училищата. Три четвърти от европейците смятат, че основно държавите членки и

ЕС трябва да отделят повече средства за защита на културното наследство на Европа.

От археологическите обекти до съвременната архитектура, от средновековните замъци до фолклорните традиции и изкуствата, културното наследство на Европа е в основата на общата памет и идентичност на европейските граждани. Културното наследство също така създава растеж и работни места в градовете и регионите и има централно значение за обмена на ЕС с останалата част на света. 7,8 милиона работни места в ЕС са косвено свързани с културното наследство (например в областта на туризма, преводите и сигурността). Над 300 000 души са заети в сектора на културното наследство на ЕС, а с 453 обекта в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО Европа е дом на почти половината от включените в списъка обекти.

„Изследвания на сектора показват, че инвестирането на едно евро ще донесе повече от 20 евро“, изтъква г-н Дякону, който е изготвил позицията на Парламента по темата. В преговори със Съвета и Комисията Парламентът договори 8 млн. евро в рамките на съществуващите бюджетни ограничения за мероприятия по популяризиране на инициативата.

На 30 април 2018 г. (понеделник), 18:00 ч., зала и фоайе първи етаж на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора – Лина Гергова и проф. Владимир Пенчев от БАН представят изложба „Културно наследство на българите в миграция” и монографиите „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина” (авторски колектив) и „Българските общности в Средна Европа. Създаване, битуване, идентичност” (автор проф. В. Пенчев). Долап писа и за още една изложба от архива на БАН, подредена във фоайето на библиотеката http://dolap.bg/2018/04/13/

Както вече писахме в dolap.bg по идея на Община Стара Загора и Регионалния исторически музей тази година ще бъде представена веществено-документална изложба в музея и книга – биографичен справочник за старозагорци с национален и европейски принос. Книгата ще съдържа близо сто имена на хора, европейски възпитаници, родени в Стара Загора в периода от Освобождението 1878 г. до 20-те години на ХХ век.  Книгата се финансира от бюджета на Община Стара Загора. Ще се разпространява безплатно.

От 5 април на сайта на Регионалния исторически музей в Стара Загора няма публикувани новини и информация, как ще бъде отбелязан 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата.

Долап.бг