В Неделя сиропустна се иска и се дава прошка

На 18 февруари 2018 г. Българската православна църква почита деня Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни,. От понеделник започва Великият пост.
На Неделя сиропустна се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Искането на прошка, но не формално, а осъзнато, от сърце и душа, е много голямо духовно изпитание. За него се иска да притежаваш висок морал, чувство за отговорност и дълг, за уважение към този, пред когото си съгрешил, но и уважение на себе си. Искането на прошка е катарзис, пречистване и каляване на волята. То е високо предизвикателство и ако го преодолееш, на душата ти става благо и светло, като след изповед пред Бога.

Въпреки, че е казано, че по-младите искат прошка от по-старите, според мен, по-умният и разумният иска прошка, ако действително осъзнава, че волно или неволно е сгрешил. Това е лично решение, което е дълбоко премислено, а не взето мимоходом, за отбиване на номера. В Неделя сиропустна в храмовете  християните се събират за вечерна служба. След нея взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата – синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ – „Господ да прощава и аз ти прощавам!“, е задължителният отговор.

На Сирни заговезни  православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата се слагат баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Извършват се много обреди и обичаи. Сред тях е  хамкането: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване“.Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели, наричани още стрелки или бутурници. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Росица Ранчева