Български творци представят българското съвременно изкуство в Париж

„България – съвременното изкуство“ – български творци представят своето изкуство в Париж. От 3 до 31 март 2018 г., точно на Националният празник на Република България, във вила Катала – културно средище на френската столица петима автори, в три зали, подреждат 60 творби. Николай Панайотов, Христо Бозуков, Константин Константинов, Лариса Илиева и Ивайло Иванов. Това съобщи за dolap.bg един от организаторите Ивайло Иванов. Откриването е на 10 март (събота) от 19:00 часа. Събитието се провежда под патронажа на Посолството на Република България във Франция и посланикът Ангел Чолаков е потвърдил своето присъствие. На изложбата ще присъстват и мадам Brigitte Marsigny – кмет на Noisy-le Grand-Конселие на регион Ил де Франс и Marylise Martins – културно аташе към кметството и културните прояви.

За авторите  – не се наемаме да правим анализ на творчеството. Най-добре  (пожелаваме ви го!) прескочете до Париж и разгледайте изложбата, между 3 и 31 март т.г. Усетете с очи и душа изкуството им. Заслужава си! Ако не се получи с пътуването, потърсете картинки в световната мрежа. Прочетете за тях. Ние тук ще ги представим съвсем накратко.

Николай Панайотов е роден в София, завършва „Стенопис“ в Художествената академия, преподава там седем години и през 1990 г. заминава за Париж. Както самият той казва – инцидентно. Погледнат отстрани животът му е като приказка – интересен, променлив, разнообразен, красив, успешен. Изкуството, което създава е също толкова приказно и красиво, цветно и привличащо. Работи активно и успешно с няколко галерии. Но… след повече от 18 години се завръща в родината, в севлиевското село Стоките. И създава „Бялото училище“, както той го определя „място за изкуство“. И така поддържа баланс, между Париж и Стоките! През 2002 г. заедно с поета и преводача Кирил Кадийски издава книга „Поезия/Живопис“ (Издателство Колибри). За това Николай Панайотов пише: „Аз вярвам в добрите изкуства, които могат да си сътрудничат по някакъв начин и да се преливат едно в друго, и от тази гледна точка да има синтез. Нашият синтез с Кирил е започнал може би случайно, тъй като са ни събрали някакви обстоятелства, това беше в периода на демократизация на българското културно пространство, когато можеха да се правят изложби, без да се минава през журита, и да се издават книги, без да се минава през държавни издателства. Така че Кирил беше започнал да прави самиздат, а аз самият правех изложби не само в официалните салони на „Шипка“ 6, но и в апартаменти и алтернативни пространства. Другото, което ни свързва, според мен генерално, е, че ние изпитваме някакъв вид преданост към изкуството. Оттук нататък дали ще се получи твърд краен резултат, това е само следствие.“

Христо Бозуков е роден през 1987 г. в Пловдив. През 2014 г. завършва ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, Стенопис във Факултета по Изобразителни изкуства. Има над 10 самостоятелни и множество участия в общи изложби. Носител на награди още от времето на учението в университета. Любопитни и интригуващи са заглавията, които дава на своите изложби – „Смисъл без мисъл“; „Приказки без спомен“; „Нещо такова“; „В бяло“; „Сюрприз“ („Сюрприз трябва винаги да има, а разгадаем ли го, вече сме в друго рецептивно измерение.” Хр.Б.);  „2х20 състояния”; „Живот без рамка“. За него доц. д-р Владимир Аврамов от Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” казва: „При Христо свободата е разбирана като своеобразно място за интуитивна живопис”.

Константин Константинов също е от Пловдив. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Млад художник, който има реализирани вече седем изложби, включително и в чужбина. Най-новата му изложба със заглавие „Отвъд сивото“ е от януари 2018 г. В едно свое интервю споделя:  „Мен ме вдъхновява самото изкуство. Аз рисувам преди всичко заради нуждата ми да се изразявам чрез изкуството. Мога да направя картина за ден, може да ми отнеме и 7 месеца. Но най-силно вдъхновение си остава публиката. Когато виждам, че картините ми въздействат на хората, тогава се изпълвам с нова творческа енергия, за да продължавам да рисувам нови картини.“ И още: „Рисувам доста глави и си мисля, че това е най-важната част от тялото. Тя е най-близо до Космоса, поставена е най-високо.“

Лариса Илиева също разделя времето си между Франция и България, между Париж и „Бялото училище“. Родена в Горна Оряховица, завършва през 1996 год. Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методи”, специалност живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев. Рисува митологични и библейски сюжети, натюрморти, портрети, пейзажи и голи тела. Има над 11 самостоятелни изложби в България, участва и в общи изложби в страната и в чужбина. Член е на Асоциацията на френските пастелисти, откъдето е отличена с множество награди. Казва: „…най важното е още от самото начало художникът да има истинска, адекватна, артистична сцена за изява, която да го стимулира и амбицира в търсенето на нови, съвършени форми в изкуството.“ – думи на Лариса Илиева. И още: „За мен успехът на един художник е съизмерим със значимостта, която имат творбите му, и това дали те ще окажат влияние на следващите поколения, дали те ще допринесат за тласъка напред в изкуството.

Ивайло Иванов е старозагорец. Расте в средите на артисти, художници, скулптори. На 23 години започва да се занимава с дизайн на дрехи и да рисува по тях. „Краде“ занаята в ателиета на скулптори, цехове за художествено леене. От 2012 до 2014 г. участва в  самостоятелни и групови изложби в България – в Стария Пловдив, в конкурса „Алианс България“, в биеналето  „Приятели на морето“ – Бургас и други. През 2015 г. представя своя изложба в Лондон. От май 2015 г. живее в Париж и активно участва в художествения живот там. Организира изложби на други артисти. В настоящата изложба представя мозайки и скулптура.

На 17 март 2018 г. (събота) от 17:00 до 1800 ч. представянето на България продължава с лекция на арх. Людмила Манолова (също старозагорка) от INRAP – Национален научноизследователски институт по превантивна археология в Париж. Тя работи повече от 22 години в Националния научноизследователски институт по превантивна археология в Париж. Проучва антични мозайки и фрески, изготвя планове за възстановки на антични градове и театри. Сега темата й ще бъде „По стъпките на българската история“.

Събитието се осъществява в партньорство с Българо-Френската културна Асоциация в Noisy-le Grand  (4 зона на Париж ).

Вила Катала е разположена в голям парк с редки растителни и дървесни видове, което я прави една своеобразна ботаническа градина. В парка са експонирани и модерни скулптури. По време на вернисажа ще бъдат предложени български ястия и български вина.

Снежана Маринова