В събота е Голяма Задушница. В неделя са Месни заговезни

10 февруари 2018 г. Българската православна църква е определила  за Задушница преди Великия пост.  Тя е една от трите Големи Задушници, които православните християни отбелязват всяка година. Както името “ Задушница “ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и  раздават на присъстващите храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Житото е символ на възкресението , понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Да се запали свещичка и да се поменат покойниците.

В нашия край този предвеликденски помен се нарича още „Паничкини задуши“. Раздават се съдове, обикновено панички, пълни или с варено жито или с някои от любимите храни на покойника. Целта е като се ползва този съд през годината, да се споменава покойникът с добро и все с „Бог да го/я прости!“.

Бог да прости всички умрели, а на живите здраве и дълголетие да дарява!

На неделята след Голямата Задушница (11 февруари 2018 г.) българите отбелязват един от първите пролетни празници – Месни Заговезни. Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Както се мени датата на Великден, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият от тях. Характерното за този ден е, че на обилната празнична трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо. От този ден до Великден ( 8 април 2018 г.) не трябва да се консумира месо. Другата неделя (18 февруари 2018 г.) са Сирни заговезни, наречени още „Прошка“. След тях до Великден освен месо, не се консумира нищо от животински произход, както и твърд алкохол. Спират се годежите и сватбите. Църквата препоръчва полово въздържание, покаяние, смирение и прошка. Великият пост започва от понеделник след следващата Сиропустната неделя.

По разпореждане на Кмета Живко Тодоров, за оптималното транспортно обслужване на гражданите за възпоменанието “Задушница” на 10 февруари 2018 год. (събота) фирма „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД ще осигури допълнителни автобуси до Гробищен парк както следва:

По линия № 17 – кв. „Три чучура – север” – Гробищен парк, автобусите  ще се движат през интервал от 15 минути от 06:10 до 15:00 часа.

По направление кв. „Железник” – Гробищен парк, автобусите ще се движат през интервал от 30 минути от 06:10 до 14:00 часа.

Росица Ранчева