Писателката Неда Антонова: “С книгата си „Първият след Бог“ доказах, че Левски не е убиец“

На 5 февруари 2018 г. в арт салона на Радио Стара Загора, Библиотека „Родина“ – Стара Загора и Издателство „Факел“ организираха премиера на новия исторически роман на Неда Антонова „Любовта и смъртта на първия след Бога“. Пред многобройната публика,  в присъствие на авторката, за книгата говори издателят Румен Леонидов – високоуважаван поет, преводач и журналист с остро перо.

„Какво знаем ние всъщност за Левски? – зададе риторичния въпрос издателят и отговори: Почти нищо! Няколко случки от живота му, как тича, как скача, че е изобретателен. Знаем, че е бил изключително голям стоик на разпитите, че  не е предал никого и нищо. За разлика от историците, някои бяха на ясно, че Левски не е обесен като революционер, за което е съден, а е осъден като убиец. И то детеубиец. Но ние и така го обичаме и боготворим, този наистина български Иисус Христос. Неда Антонова обаче се вгледа във фактологията, не без Божия помощ, защото в книгата има проникновения и има открития, които пренаписват биографията му.“

През последните години единствено стана ясно, че за набедения за предател на Апостола поп Кръстьо няма факти. Има подозрения, слухове и мнения на негови съвременници. Цял комитет направиха хората от Ловеч, начело с писателя Георги Мишев, за да докажат невинността на попа.  Според тях той е набеден, просто защото е поп, а предишният режим не даваше да се говори  както за попове, така и за Христос. Нашият Христос тогава  бяха Ленин, Сталин, Георги Димитров и Тодор Живков. Имахме вяра, но не в Христос, в неговото слово и философия, а в марксизма и ленинизма. Неда Антонова прави друг прочит. Много от съществуващите факти не са били догледани от историци, поради недопускане за откриване на нещо ново на българската икона. Има няколко издания на Тефтерчето на Левски, на спомени, на процеса, за който случайно турските архиви попадат в България и са разчетени.

„Неда вижда обаче, че има противоречия в няколко неща: Левски е осъден само по сведения на един свидетел, който е и съучастник в убийството на този младеж. Тя открива, че убитият е познавал Левски. Има такива сведения и никой не ги отрича. Но един свидетел не е достатъчен дори за отоманския съд, коментира Леонидов. – Авторката открива и факта, че писмото, в което Левски признава на Любен Каравелов, че е убиец се явява много след Освобождението на България от турско робство, а също така го няма в архива? За мен в книгата най-интересното и най-важното е, че докато търсим кой е предал Левски, всъщност срещу него има два заговора. И това е документално доказано. Единият, за който Левски веднага се досеща е, че му пращат хора от Одеса, които се провалят. Вторият е, че вкарват Димитър Общи в организацията. По много логичен, писателски, интуитивен начин и на базата на фактологии,  Неда Антонова изчисти името на Левски като убиец. С това тя коригира историята. Защото с отмяната на тази увереност, че Левски е убил младежа, за което е осъден на смърт, се задава още една грамада от въпроси: Защо Левски е обесен толкова бързо? Кой го е съдил? Защо като революционер не е изпратен в Диарбекир, за да дочака свободата? Кой има интерес Левски да бъде ликвидиран светкавично? Защо България беше лишена поне още 15-20 години да има лидер, какъвто оттогава до сега няма – мъдър, вярващ, духовен, изключително интелигентен“.

На тези и още въпроси отговор дава романът „Любовта и смъртта на първия след Бога“.

„Философията на книгата е отношението на Васил Левски към българския народ“, каза Неда Антонова. Какво точно е било то, авторката подробно обясни. Второто нещо, което я занимава е да види Левски в обикновения живот. Не идеологът, тактикът, стратегът на революцията, а такъв какъвто е бил: какво е ял, как се е обличал, как е разговарял с хората, защо е обичал децата, как се е отнасял към жените, които много са му помагали. Имало е много жени от различни слоеве на обществото: актриса от театъра на Добри Войников, колежанка от Гимназията по богословие в Белград, жена на много богат търговец, която е искала дете от Левски. Тя е станала член на Комитета не за друго, а за да бъде колкото може по-близо до него, защото някаква врачка й казала, че само от една близост с него, тя ще забременее. Вземала е от съпруга си пари, уж за да се лекува, но ги е внасяла в Комитета. Накрая успява да свари Левски сам. Пада на колене и го моли само веднъж да бъде с нея. За изненада на съвременниците ни и особено на властниците, той я вдигнал от пода, върнал й всички внесени от нея пари, изпратил я до входната врата и пратил много здраве на мъжа й. Той е бил с  кристален морал. За това любовта на Йова към него е изключително възвишена. Най-важното за мене в тази книга беше да докажа, че Левски не е убиец, сподели Неда Антонова. – Всички го приемаме такъв какъвто е – икона. Да, но икона с кръв. И тук книгата спря. Не мога да продължа сюжета, щом той е убиец. И тогава, явно ми е било време да открия това писмо. Четейки книга на брилянтния историк проф. Николай Генчев, аз намерих, че Левски е осъден на смърт, въз основа на свое самопризнание, написано до Каравелов. В него той разказва как е убил момчето: отишъл за пари, момчето го видяло и започнало да вика и за да не го предаде – го убил. Това пише в писмото, въпреки че е твърде нехарактерно за Левски. Но в книгата намирам само три изречения: На 6 януари 1873 година, когато Левски лежи в зандана, в подземието на казармите в София, когато е прострелян, а главата му обляна в кръв, има висока температура, бълнува, отказва въобще храна,  когато е третият ден от разпита, в същото време от София за Белград, където се намира Каравелов,  заминава писмо написано от Левски. В това писмо той пише: “Байо, аз съм жив и здрав, гледам си работата и въобще не съм заловен“. Каравелов пита другите българи, например Иван Драцов къде е истината. Нищо в писмото не е предизвикало подозренията на Каравелов. Писмото е било с подписа на Левски, с датата, печата и пр. Тогава ми проблесна идеята, че е имало човек, който е можел да имитира безпогрешно почерка и подписа на Апостола. С каква цел е написано това писмо, нека историците да отговорят. Щом е имало човек, да имитира подписа и почерка на Левски, значи и другото писмо, в което Левски си признава, че е убиец, също е фалшиво. И това писмо, не е било в чувала с документите и цялата архива на организацията, която е била хваната. Това писмо попада чак през 1908 г. в Български национален архив, т.е. много след Освобождението и то от наследниците на един от членовете на БРЦК в Букурещ Киряк Цанков. Имам много доказателства, че писмото е написано, за да се оневини Русия за кончината на Левски и да се внуши на българското общество, че Левски е бил убиец. Тогава започнах отново търсене и четене на информация, отново сравняване и свързване на точки. И всъщност, нещата си дойдоха на местата. Нищо ново не съм открила. И мисля, ми се отдаде да докажа, че не Левски е бил убиец. Убиецът е бил Димитър Общи“, категорична е Неда Антонова.

Много от присъстващите зададоха въпроси и изразиха мнения за книгата, която за по-малко от година, откакто е издадена има четвърто издание.

По време на обсъждане на романа Румен Леонидов каза: “Левски е предаден от всички нас, от целия ни народ, който не че не можа да го спаси. Имало е идея как да го измъкнат. По-важно е, че ред поколения българи, не направихме нищо с тази република, която нито е свята, нито е чиста. И това е колективно предателство, в което нямаме вина, тъй като колективна вина няма. Ако има нещо, което е оскърбително, то е, че нищо като мнозинство от това общество не правим. Ако ние, тези които наистина вярваме в Левски и държим на неговия дух, станем мнозинство, тогава може би в България нещата ще потръгнат“.

Уважаеми читатели, очаквайте наскоро интервю с Неда Антонова.

Росица Ранчева