Нумизматът на РИМ д-р Мариана Минкова пред dolap.bg: ”След 1800 години антични монети трасираха набезите на готите по нашите земи“

На 12 декември 2017 г., на второ експозиционно ниво в  Регионален исторически музей (РИМ)  Стара Загора , се откри  шестият традиционен Нумизматичен салон – 2017. Целта е да се покажат нови експонати от археологически разкопки и нови изследвания, които са свързани с интересни теми, свързани с археологическия комплекс „Августа Траяна – Берое – римският град“. Куратор на изложбата е  д-р Мариана Минкова, главен уредник и завеждаща отдел „Нумизматика“ на РИМ.

Доктор Минкова, каква е темата, която визира шестият нумизматичен салон 2017?

Тази година експозицията е свързана с периода ІІІ-ІV век и най-вече с готите. Темата е провокирана от ново изследване, с участието на проф. Деляна Ботева, която беше рецензент на книгата ми „Монетите на Августа Траяна“. От името на катедра по Стара история при Софийски университет, тя  участва в проект, заедно със специалисти от Австрийската академия на науките, от Швейцария и Словения. Най-новите изследвания и открития за готите са свързани с палимпсест от ХVІ в. (пергамент или нещо, върху което е било писано, но текстът умишлено е изтрит и върху него е нанесен друг текст.) Чрез съвременна техника е разчетен първият текст, който включва нови данни за историята на  градовете Берое,  Филипопол и Солун. Той е бил открит и закупен от посланика на Австро-Унгария в османската империя. В последствие е подарен на Австрийската национална библиотека. Състоял се е от осем листа. През 2012 г.  доц. Яна Грускова от университета „Ян Коменски“ в Братислава и  Гунтер Мартин, преподавател от университета в Цюрих, започват да разчитат текста, който е  написан на старогръцки език.  (Двамата ще гостуват в Стара Загора през април 2018 г., когато РИМ ще бъде домакин на научен семинар за материалното и духовно наследство на готите в Тракия през Античността). Това става с помощта на голям интердисциплинарен екип и използване на ултравиолетови лъчи. Текстът все още не е разчетен напълно. В част от разчетения текст обаче те прочитат имената на Берое и Филипопол. Появяват се нови данни за историята на Берое от средата на  ІІІ в.  В издадената от тях статия „Скитика виндо бонезия“  – „Виенска скитика“ те  предполагат, че откритите  осем страници са от труда “Скитика” на гръцкия историк Публий Херений Дексип (Дексип Атински), живял през III век.

Каква е връзката с древния град Берое?

Според статията става ясно, че точно в средата на ІІІ в. край град Берое е бил направен вал, което се потвърждава и от археологически  данни. Такъв вал има край Стара Загора при село Землен. През 1995 г. са направени археологически сондажи от проф. Борис Борисов от Великотърновския университет и археологът от РИМ Димитър Янков. Открита е керамика от ІІІ-ІV в. Двамата археолози пишат статия, че този вал е използван през ІV в. за отбрана от готите. Предполагам, че този вал е използван и през ІІІ в., което личи и от писанията в палимпсеста. Там е написано, че край Берое са станали важни събития. Император Траян Деций е построил вал за отбраната на града. Битката е била изгубена. Готите са превзели и опустошили Берое. След това се отправят към Филипопол. Също го превземат и разграбват. В средата на ІІІ в. готите под  командването на техния предводител Книва точно в 250-251 г. тръгват от север и преминават р. Дунав. Цялата нумизматична изложба е организирана покрай това тяхно нападение. Показала съм монетни находки, които съм нарекла „съкровища“, въпреки че са част от тях.“ Съкровищата“ са групирани по пътя на готските нашествия. Според мене, от където са минали готите, хората са укривали парите си – било местно население, било войска и пр.

Какви са резултатите от Вашите изследвания?

Не всички съкровища и монети се съхраняват в нашия музей, но има 15 такива „съкровища“, които могат да бъдат групирани в условно казано два лъча: едните са в новозагорския край, а другите – Стара Загора – Чирпан, които съм показала на картата. Находките от Новозагорско са от селата Брястово, Съдийско поле, Събраново, Еленово, Млекарево, Даскал Атанасово, Гледачево. Всички те водят към Новозагорския проход в Средна гора. Когато той се премине се свързва със Стара планина през Хаимбоаз. Известно е от писмени исторически данни, че готите най- напред минават през Нове, където се бият с Трибуниан Гал, който ги побеждава. След това заминават за Никополис Ат Иристум и от там преминават през Стара планина и Средна гора.  Предполагам, че в средата на ІІІ в. те преминават през Новозагорския проход. Търсят големи градове, за да ги разграбят и затова се спускат към Берое. Отбраната при село Землен ги посреща. Римските войски, които са охранявали там, са били разбити от готите. Победителите опустошават Берое и се отправят към още по-големия град Филипополис. Съюзяват се с Приск и с предателство успяват да го превземат . С много роби и заграбени богатства  започват да се изнасят от Тракия на север към местоживелищата си. Въз основа на монетните съкровища, които съм изследвала основно, те се връщат през прохода Пъстрово – Средногорово в Средна гора. Доказателство за това са находките от селата Свобода, Михайлово и Самуилово, Малко Тръново, Братя Даскалови, Голям дол, Сладък кладенец, Казанка и Шаново. Всички тези находки се намират на пътя Средногорово-Пъстрово. Така картината на готските нашествия на територията на Берое е изяснена напълно. Това са най-новите изследвания, свързани в гогите и Берое в средата на ІІІ в. През ІV в. имаме още едно нападение на готите, когато император Валент им позволява да се заселят като федерати южно от р. Дунав. Федерати значи да бъдат съюзници на римската армия. Не всички успяват да се адаптират. Част от тях не се разбират с местните власти и организират нападения. Такъв готски отряд напада вала при с. Землен, при което загива готският водач Фарнобии. Във връзка с това събитие в изложбата  съм сложила една златна монета на император Валент от средата на ІV в. В салона съм включила и едно малко по-късно събитие. Това е мраморен постамент под бронзова статуя, свързана с Аспар.  За него има написани статии, че той е по произход от готите. Баща му е Алан.  Живял  е в Берое, заселен  като федерат. Някои от фамилиите са стигнали до много високи длъжности в римската империя. Аспар е пример точно за такова развитие на военната кариера. Със свой отряд той успява да спаси града от хуните. Това става в V в. На това събитие гражданите на Берое  отдават изключително значение. В знак на признателност му издигат бронзова статуя. Такива статуи се издигат за големи заслуги. А знаем, че е имал бронзова статуя, от текста върху мраморната колона под формата на епитафия. Известно е, че той е бил любител и на поезията. Затова в поетичен стил му е написана епитафията:“Градът почете могъщия във война и бран Аспар, със статуя от бронз“. Оригиналният постамент може да се види на Античната улица в РИМ. Показала съм и фотокопие на месорий. Това е римски церемониален сребърен съд, който се използва  само при церемонии. Такива съдове се правят за известни хора. В случая този съд е с изображението на Аспар. Оригиналът на съда се пази в музея във Флоренция. На него е представен Аспар със сина си и родословието. Изписани са и всичките му титли. Той е притежавал четири от най- важните титли, между които и консул. Титлите са свързани с неговата войнска кариера. Той е бил на много високо ниво в Източната римска империя. Свързан е с нашия град. Предполага се, че в Берое е имал резиденция.

Колко и какви монети трасират набезите на готите по нашите земи, и колко присъстват в Нумизматичния салон?

Общият брой на монетите, свързани с готските набези е над 3000. Най-голямата открита находка от този период е от село Даскал Атанасово със 726 монети. Тя се намира в Националния археологически музей в БАН. Най-голямата находка, която е нашия музей, е от село Свобода с 640 монети. Предполага се, че тези две находки са пълни. Находката от село Казанка е от 105 монети. Другите са 50, 20 и т.н. Всички монети са сребърни от така наречените „антониани“ и денари. Повечето от тях са свързани с кризата през ІІІ в. и имат медно ядро. Има денари на Комод 180 г., на Елагабал, Рим, 219 г., на Юлия Аквилия Севера, на Юлия Домна и др., антониани на Филип Араб 244-247 г. на Гордиан III от 240 г. и др. Най-късните монети  са от времето на император Траян Деций

Според Вас, коя монета от всичките представени над 150, е най-интересна?

Интересна монета е с Филип-син и Филип-баща, седнали на курулски столове- тя е по-рядък вариант. Интересна монета е на Юлия Домна, теглена от колесница с лъвове. Тя е свързана с малоазийския произход на императрицата.

Д-р Минкова, с колко монети разполага нумизматичния фонд на РИМ?

Над 30000 са античните монети. Това е един от най-богатите музейни фондове в страната.

Росица Ранчева