Кралицата на комедията Стоянка Мутафова представи в Стара Загора биографичната си книга „Добър вечер, столетие мое“

В общоградско културно събитие за Стара Загора  се превърна представянето на новата биографична книга на Стоянка Мутафова „Добър вечер, столетие мое“. В късния следобед на 25 ноември 2017 г. в големия салон на Парк-хотел „Стара Загора“, под звуците на „Ла донна е мобиле“ от операта „Риголето“ на Верди,  със ставане на крака и бурни аплаузи бяха посрещнати кралицата на комедията Стоянка Мутафова и дъщеря й – Мария Грубешлиева – Муки, авторка на книгата.

Срещата започна с водосвет за здраве на любимата актриса и придружаващите я, отслужен от отец Иван. От името на Старозагорския митрополит Киприан той връчи на „Госпожа стихийно бедствие“ диптих – Света Богородица и Иисус Христос и благопожеланията за здраве и много нови успехи на театралната сцена и в живота. Другата приятна изненада беше приветствен адрес до г-жа Мутафова от кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров и огромен прекрасен букет.

„От името на цялата старозагорска общественост искам да Ви предам нашето най-искрено уважение и дълбоко почитание към Вашия необятен талант, към харизматичната Ви и обаятелна личност, към Вас – нашата обичана и любима на няколко поколения артистка Стоянка Мутафова, се казва в текста. – Повече от седем десетилетия Вие сте изцяло отдадена на невероятната магия, наречена театрално изкуство. Десетки години Вие горите с този вътрешен пламък и онази неотразима творческа светлина, присъща единствено на големите артисти. Онези, които публиката обожава и при вида на които се изправя на крака. Онези, които зрителите посрещат и изпращат с мощни аплодисменти, онези, чиито очи говорят дори когато устните мълчат…“ – написа кметът.

После срещата се превърна в неповторим спектакъл, в който великата актриса разказа в нейния забавен стил за началото на пътя си в театъра, за студентските си години, за нежеланието на баща й тя да  се отдаде на театъра. От съвсем млада тя има афинитет към ролите на възрастни жени. Първият й партньор, който й  е дал старт е Кръстьо Сарафов. „Той ме поощри, сподели Мутафова. – Голяма работа е едно поощрение, нещо каквото днес не се случва в нашите среди. Изкуство се прави от екип, от хора съмишленици, които се обичат, уважават и си помагат“. Една от любимите й колеги и приятел до последния си жизнен миг е другата знакова актриса Невена Коканова. „Невена беше не само прекрасна актриса, но и благороден човек. Освен красота и дарба, беше пълна с акъл“- припомни Мутафова.

Тя разказа случки на сцената и в живота с  Калоянчев и Парцалев, с Методи Андонов, Никола Анастасов, Искра Радева и други колеги. С много любов говори за втория си съпруг Нейчо Попов, за Боян Дановски, който я е оценил след спорния спектакъл „Побеснялото агне“ с най-висока оценка – 20 стотинки.

На въпрос на dolap.bg , ако има възможност, кои моменти от живота си би искала да преживее отново, кралицата на сцената отговори: “Ако може да се върне Нейчо и да се оженим пак! Най-щастлива бях, когато го родих това (дъщеря й Муки – б.а.) – Ще я родя пак. Тя беше много добро дете, пък после се поразвали… (Тук започва диалог между майката и дъщерята):

Стояна: Ти си си и сега добра, ама си нервна много.

Муки: Ти пък си много кротка, нали?!

Стояна: На мене приличаш, бе…

Муки: Аха, таман да е вярно…

Следва смях и аплодисменти.

dolap.bg: Госпожо Мутафова, във Ваше лице оперното изкуство загуби ли една голяма певица? Стоянка Мутафова: „Наистина имах много хубав глас. Загубих го при една борба с режисьорка в телевизията – аз младо момиче да играя възрастна жена. Винаги съм обичала силно характерните, драстични  роли. Там се иска по-плътен глас, а аз цвърчах като пиле. Бях родено колоратурно сопрано с „до“ на трета октава. Първият ми съпруг Роберт искаше да ме направи оперна певица, тъй като това му беше главният занаят. Но аз не повярвах в себе си. Може би затова, че играех характерни роли, полека-лека си смъкнах гласа. От трето „до“ на пианото в къщи правих упражнения и констатирах, че станах като Гяуров… Стана ми мъчно. Често съм си мислила дали не сбърках, защото добрите оперни певци имат повече възможности. Целият свят е техен, нямат езикова бариера… Дали не сбърках…Не знам… Съдба.“
В „Добър вечер, столетие мое“ Стоянка Мутафова тегли чертата след първите 95 години. Снимки и размишления, спомени за детството и за хора, които вече ги няма оформят общия план на един живот в театъра и за театъра, такъв, какъвто го е усетила голямата актриса.  Тя сподели с публиката, че всичко е написано честно, искрено и истински. Книгата е и ценен справочник, изпълнен с архивни снимки, който дава информация за изиграните от Стоянка Мутафова роли, за местата, където е работила, наградите, които са й били присъдени.
В свое откровение в края на книгата дъщерята Муки казва, че според нея „всяка поява на Стоянка е едно насърчение за хората. Тя е човек със страшно силен дух“. А Стоянка Мутафова признава: „Не усетих кога се изтърколи моето столетие… Шарено и цветно беше то, наситено с големи събития, с мащабни личности около мен. Винаги го приветствам с „Добър вечер“, но е рано да му кажа „Лека нощ“… Близо два часа Стоянка Мутафова беше права, излъчваше неподозирана енергия, шегуваше се със себе си. Паметта й беше като бръснач. Само малко проблем й създаваше слухът, но както се казва това не е болка за умиралка. Облечена изискано, с официален тоалет, с прическа, с маникюр, дискретно гримирана, тази неостаряваща дама не изглеждаше по-възрастна от 70 години. Дай Боже, всекиму!
Ето няколко послания на великата Стоянка Мутафова:
„За мен смисълът на живота е да играя. На сцената. Искам още и още да играя.“
„Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може – блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм хулиганка, и то родена хулиганка.“
„На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда и нашата печал.“
„Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят. Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови! „„Само с почтеност и преклонение пред труда се успява!“„Не се вземайте на сериозно! Прощавайте! Бъдете великодушни!“„Вярата е важна! Вярвайте в себе си и в доброто! То винаги побеждава“.
„Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека – ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се вдиотя… Ама то пък, ако се вдиотиш, вече нищо няма значение.“
„Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме.“

Дълго след официалната част Стоянка Мутафова раздава автографи на книгата си.

Росица Ранчева