„Паника в хотела“ или да управляваш смешното

„Паника в хотела“ е най-новият спектакъл на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. Попадение на жив, сочен, гъст, живописен, вкусен драматургичен текст на Рей Кууни. Попадение на динамична режисура – на проф. Андрей Аврамов. Попадение на добър актьорски състав със страст в играта.

Смешното се забърква още в началото на пиесата с висящия от прозореца…труп. И се понася нататък, изнесено на раменете на тримата мъже – Христофор Недков /Ричард Уили/, Иван Калошев /Джордж Пигдън/ и Велин Величков /труп/. И тримата са идеално враснали и вкопчени  в образите си. По-добре от това – здраве му кажи! Похотлив политик, неговият личен секретар – мамино синче и ….труп /по ред на изброяването на имената/. Солидни образи, осъзнати движенчески и всякак, никакво преиграване /дори и безжизненото тяло/.

Щеше да е прекалено кофти, ако продължаваше смехотворството върху…труп, но той оживява. Не се тревожете, няма богохулство или комедийно сатанинство. Но няма как да е комедия-криминале, без жертви, сами разбирате. Няма как.

Плътните три образа в комедията са тези. Останалите се завихрят около тях и се разпръскват като шепа разпилени цветни стъкълца. Много смешен Илчо Димитров като Пиколото, много бесен Стефан Борисов като рогоносеца Рони, достолепен Стефан Делев като управител на хотела. На сцената дебют в своята първа роля в театъра прави Илина Илиева, но още малко не и достига или още е твърде рано след студентската скамейка да усети енергията на точно тази професионална трупа. Светла Тодорова като Памела е огън и жупел, тя е от актрисите със силна емоция в гласа и тялото. Мария Пенчева като благонравната медицинска сестра Гладис е едно симпатично присъствие.

Режисурата на проф. Андрей Аврамов е жива и скоклива, без минута покой в размяната на реплики и в движенията на артистите. Прилича на идеална партия тенис на маса, в която топчето пинг-понг снове неспирно в двете посоки. Какво по-хубаво от това! Репликите са бързи, отстрелни, а заедно с това и движенията на артистите, в синхрон. Плюс чупки, стойки и танцов етюд. Много добра работа на режисьор, който разбира от смешното, а това не е много лесно в днешно време. От скечове, гигове и пародии всеки разбира, но от истински смешното – не чак толкова много хора.

Всеки път се радвам на фино-детайлната работа на сценографката Теодора Лазарова. И този път – разгърната сцена като кутийка от къща за кукли,  стилни тежкарски тапети, абажури, дървена ламперия, канапе, телефон. И едно тихо ликуване от мястото ми на балкона – за истинския английския/хайде да не е точно английски, но е със сигурност чуждоезиков/ оригинален телефонен указател на масичката . От който чак ме дожалява как героите късат листове.

Пожелавам /а и съм уверена/ на пиесата „Паника в хотела“ пълно оползотворяване на телефонния указател от много късане в много представления и нов такъв да си намерят!

Уляна Кьосева