„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“ – из „Бесове“

Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ. — „Бесове“, Ф. М. Достоевски

Пиесата„Живота Бяс“ на Държавен куклен театър – Стара Загора бе очаквана  премиера. Както е очаквана всяка една нова рожба в любящо семейство. Макар и сурова, пиесата е свидно чедо на кукленците. Чедо, родено с две бръчки от мисъл на челото. Трудна пиеса – за изпълнение, гледане и възприятие. „Живота Бяс“ е  том 2 от серията „Руска класика“ на режисьора Веселка Кунчева, след „Дама Пика“ в Пловдивския куклен театър. В „Живота Бяс“ има и от „Дама Пика“, но надградено до внушителна сграда с мансарда. Според мен ще има и том 3, който ще е кулите с ветропоказател и с парадно знаме. Ще видим!

„Живота Бяс“ е една шеметна електокардиограма на човешкия живот. По нея не можеш да разгадаеш пациентът жив ли е или мъртъв или нещо средно между двете. „Живота Бяс“ определено „надгражда“ „Дама Пика“, защото в него много по-масово, но и ясно е представен народа, общественото мнение, тълпата. И връзките му – с политиката, с отделния човек. Оплетена работа… Затова сценографията е „заложила“ две плътни мрежи на сцената – едната, зад която се развива действието. Втората в дъното  – в която сами се впримчват героите. Между двете мрежи снове плебс във формата на бесове с човешки лица и участва в няколко от епизодите. Уникален епизод с бесовете, които излизат и следват бутилката алкохол! Наистина пластиката на италианеца Алесандро Солима е чудесна, във всички епизоди, с всички артисти. И в живите кукли, които изгражда от актьорите, и в живата пирамида, и в живите мъртви, които падат като подкосени на земята, и в размножаването на един образ в няколко, в забележителния етюд на Степан – в ролята е Антонио Димитриевски, в дуетите, терцетите, квартетите, в целия оркестър на артистите!

Винаги ми е интересно да наблюдавам, как в спектаклите на Веселка Кунчева има ЕДИН образ, ЕДИН актьор, който е събирателен за духа и замисъла във всеки отделен спектакъл. В случая е Антонио Димитриевски, жив дявол на външен вид, все едно материализиран ЕДИН от бесовете, а всъщност герой със светла душа. Образът му е с много силен заряд и мощ. Уникален! Един път! Неподходящ за размножение и умножение. Единствен. Ядро на атома.

Каквато е и Варвара – в ролята е Кристина Янева. Толкова ясни думи и властно, пълнокръвно присъствие. Отдаденост. Вживяна. Естествена. Което е уникално съчетание. Няма игра. Усещаш образа й на 120% -„ужасно силно и адски близо“. Единствена. Горивото на атома.

Лебядкина на Диляна Спасова също е образ на 100% ясен и пластичен, неуловима в разглобената си от бесовете подвижност. Единствена. Периферията на атома.

Текстът на пиесата е сложен. Излизат много теми: деца и родители, младото поколение и идеалите му, политици и избиратели, любими и любови, съзиждане и разграждане, вяра и безверие, живот и смърт, избор и инерция… И така нататък, и така нататък…

Сценографията на Мариета Голомехова, заедно с пластиката, са отделни текстове от пиесата, които имат своята силна образност. Всеки от нас е в някакъв вид мрежа, може от тази с бодли като на морско свинче, каквато е „челната“ мрежа на спектакъла. Може и в тази с по-големите дупки, в която героите се оплитат, въртят, висят, борят, беснеят… Може в единична, може в масова… „Живота Бяс“ е пиеса, която като всички пиеси на Веселка Кунчева, ще се развива, видоизменя, преподрежда и пренарежда с всяко ново представяне. Убедена съм, че на 10 октомври, когато ще е следващото представяне – ще е различна. От нея всеки може да си вземе по много от многото теми. Постановката е като тези размазани на пръв поглед рисунки или от другия вид, с профилите – дето каквато фигура първа различите, така се определя и характерът ви. Не е нужно да се натоварвате с лошото, грозното, отвратителното, лудото, бясното… Нито с идеята за продажните политици или неблагодарните деца. А да чуете думите за Бог, доброто, щастието и благодарността, които се изричат. И че един добър и праведен човек може да промени другите около себе си. Наистина може. Не само на сцената. Знаете, че изкуството е и за да прави аутопсия на живота ни. Грозна е аутопсията. Но и раждането не е красиво като гледка. Красив е животът! Всичко зависи от гледната точка.

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“ –  „Бесове“, Ф. М. Достоевски

Приемам „Живота Бяс“ като том 2. И очаквам том 3 – със сребърните кули и златотъканите, развети знамена по тях.

Уляна Кьосева

Снимки: Иван Дончев

ЖИВОТА БЯС

Продължителност: 70 мин.

Език: български

по текстове на Фьодор Михайлович Достоевски

Драматургична версия: Ина Божидарова, Веселка Кунчева

Режисура: Веселка Кунчева

Сценография: Мариета Голомехова

Музика: Христо Намлиев

Хореография: Алесандро Солима

В ролите:

Достоевски, Ставрогин – Стефан Димитров

Верховенски – Цвети Пеняшки

Кирилов – Калоян Георгиев

Лебядкин – Кирил Антонов

Лембке – Любен Чанев

Степан – Антонио Димитриевски

Федя – Стоян Дойчев

Варвара – Кристина Янева

Лебядкина – Диляна Спасова

Лиза – Латина Беровска

Даря – Деница Янакиева

Юлия – Биляна Райнова

Настася – Таня Георгиева