Христофор Недков обра точките в „За сушата и сватбите” в Стара Загора

На 12 септември 2017 г., с премиера на спектакъла „За сушата и сватбите“ по Елин Пелин, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора откри 98-ия си творчески сезон. Драматизацията и постановката са дело на Надя Асенова (за която dolap.bg писа http://dolap.bg/2017/09/09/ ), сценографията и костюмите – на Тодор Райков, хореографията е на Христо Иванов, а музикалната адаптация – на Ангел Чакъров. Любовта в различни измерения и проявления е основната линия в постановката, изградена върху три от разказите на майстора на българското слово Елин Пелин: „Ветрената мелница“, „Пролетна измама“ и „Кинозвездата от Ропонково“. Няма българин, който да не е чел или поне слушал разказа за „позастарелия“, вече 30 годишен ерген Лазар Дъбака, който измайсторява и вятърна мелница, за да има къде по време на сушата хората да си смелят жито за хляба. Око му е хвърлила 18-годишната лудетина Христина, която го предизвиква да се надиграват на ръченица. Ако тя го надиграе, ще получи от него златен наниз, ако той я надиграе – ще му пристане. Иван Калошев и Светла Тодорова „влизат в кожите“ на литературните герои с много настроение, плам и жизнерадост. Всички останали действащи лица и изпълнители: Ивалин Димитров, Стефан Борисов, Жоро Райчев и Илчо Димитров, Мария Пенчева, Мария Енева-Панайотова и Миленка Сотирова допринасят за внушението, че любовта и борбеният дух побеждават дори и сушата.

Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните. Залисани в работа, отрупани в грижи, съсипани от кризата, омърлушени, попарени, селяните на Ропонково се мяркаха по улиците като сенки. Жените, разскубани, кирливи, боси, с нечисти крака, се завираха по къщите като кукумявки или ходеха на работа из полето, без смях, без песни, без мерак. Мръсни деца скитаха по улиците или се събираха накуп по пепелищата, скучаещи, жалки и мислеха за пакости. В празничен ден момите и момците се събираха на хора. Нямаха свирец и момите играеха, като пееха две по две. Песните им бяха тъжни, жалки и глухи. Слънцето грееше хубаво, полето се зеленееше весело. Реката играеше живо. И пролет, и есен, и зиме, и лете тя се грижеше всичко да бъде красиво, чудно, жизнерадостно. Но в душите владееше скука. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно.

И отведнаж случи се нещо необикновено. Бае Ноно Колев, позастарял вдовец, тих, сбутан човечец, който си живееше там на края сам за себе си, взе, че се ожени повторно. Доведе си жена някъде отдалеко, от Кюстендилско. Намерил я в София. И каква жена! Каква жена! Кинозвезда! И името й беше Звезда. Сред тоя потъмнял, окирлявял свят тя падна като чиста капка роса, засия, засвети. Освети и самия бае Ноно, даде му сияние. Невзрачен човек дотогава, никому ненужен, загубен между другите, той отведнаж доби почит. И съседите му взеха да го търсят, кое за тесла, кое за гвоздей, кое за трион, кое пък само така — за приказки. А Янко кмета взе, че напълни един бинлик с най-хубаво вино и го прати на бае Ноно, така, за приятелство и за честито…“

Така започва малкоизвестният разказ на Елин Пелин „Кинозвездата от Ропонково“. Пресъздаден на сцената, той пленява с мечтата на всеки от героите за красивото, с любопитството към различното, със „слабите ангели“ на мъжете, които са готови на всякакви рискове и жертви в живота, само и само да бъдат забелязани от харесаната от тях жена. А и жената, ах жената, дявол, която с хитрост и усмивка може да върти на пръст всеки, когото уж незабелязано сваля…Участват същите актьори, но в нови роли. „Нишката“ на постановката  от първия до последния момент се води от селския поп – отец Игнатий. Ролята е поверена не напразно на много талантливия и любим актьор Христофор Недков. Неговият герой е земен, експресивен, широко скроен човек, в който ту се преплитат, ту се отблъскват канонът и почти светското поведение. Отец Игнатий е дори модерен поп, като много от днешните наши свещеници. Той е гологлав, без брада, често разпищолен, хем чете Требника, хем гледа към бъклицата и булките. Той има своите колебания и лашкания от едно място към друго. Отчето търси Бога не само в църквата, но и в природата и във всеки човек. Той е малко дръпнат, но голям добряк, с когото се съобразяват всички.

Драматизираната „Пролетна измама“ е блестящ моноспектакъл на актьора. Той недвусмислено представя героя си с всички качества не на отдаден на църквата служител, а на живия живот: обича да си пийва и попява, да има „мокри фантазии“. Вероятно от години е вдовец и нормално е да му се привиждат млади хубави женички, които изброява поименно на пръстите на двете си ръце и търси още да „сайдиса“… В усилното време на жестока суша, греховно е да се вдига сватба, но попът счита, че пред Господния, по-важен е природният закон. И щом младите се искат – той им дава благословията си да свият семейство.

С неизчерпаеми изразни средства блестящият Христофор Недков става ту гневен и сърдит, ту великодушен, радостен и весел, ту мъдър и разнежен, ту затропва на хорото като младеж. Огромно удоволствие е да се любува човек на неговата пленителна максимална отдаденост.

Самоотвержено и в ансамбъл се представиха всичките артисти. Основната работа на режисьора е да създаде ансамбъл в спектакъла и да изравни стилистиката им. Това Надя Асенова е постигнала максимално. Тя е успяла да захрани с интересни задачи актьорите, които изненадват не само публиката, но и себе си при решаването им. Отново висок връх бележи Стефан Борисов при интерпретацията и в двата разказа. Всеки работи не за себе си, а за цялостността на спектакъла.

На канавата на българския фолклор и прекрасните текстове, украсена с много любов, музика, танци и висок актьорлък, „За сушата и сватбите“ тръгва по своя път към зрителите. На добър час!

Следващите премиерни представления са на 13 и 18 септември т.г.

Росица Ранчева

снимки – от сайта на Драматичен театър „Гео Милев“