На 29 август е Секновение. Денят и нощта стават равни помежду си

Соред традиционните народни схващания тогава денят и нощта се стигат, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – иуди, самодиви. Смята се за лош ден (тежък празник), по време на който не трябва да се работи и да се започва нищо ново. На Секновение настъпва краят на лятото, денят и нощта се „отсичат“. Самодивите си отиват в своя дворец накрай света, в страната на слънцето; змейовете се прибират високо в планините, в непристъпните си пещери. От този ден водата в извори и реки става студена и неподходяща за къпане. Ако човек наруши забраната, ще се пресече т. изстине, разболее. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период, изразяващ се в пресичане на сезона. В известен смисъл той е и гранична зона (във време и пространство) между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани – в същността си отрицателна магия. Празникът се нарича и Иван-коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца Йоан Кръстител била хвърлена в копривата. И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дена, посветени на Йоан Кръстител образува система: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (отсичане главата на светеца). Така са маркирани основните (и най-важни) обреди на прехода в християнската митология.

В християнството това е един от най-лошите дни през годината, защото на този ден юдеите отсекли главата на свети Йоан Кръстител. В памет на невинно пролятата кръв на светеца на този ден се спазва изключително строг пост, като при това не се ядат и червени плодове и зеленчуци – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино. Не се се похващат никакви остри и режещи инструменти и игли. Денят е траурен и тъжен, през този ден не се чува никаква весела музика, няма веселби, не се играят никакви игри.
Православната църква свързва деня с отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител и носи още названието Обсечение. Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил Неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова и го нарекли Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за Него. Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата Му се подчинил и кръстил и Него във водите на Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Иисус.
В Юдея Йоан бил почитан човек. Дори властващият Ирод Антипа се съобразявал с него. В това време Христовото учение укрепвало все повече и Антипа, страхувайки се от народни вълнения, всячески се стараел да засвидетелства уважително отношение към Кръстителя. Но суровият пророк не скривал своето отношение към престъпната връзка на Ирод, който живеел с жената на брат си Филип – Иродиада. Царят, подтикван от жена си, която не понасяла справедливите укори на Йоан, затворил пророка в страшните подземия на затвора. Царят още не бил решил как да постъпи с дръзкия проповедник. Но Иродиада била жестока и отмъстителна жена и тя виждала бъдещето на Йоан Кръстител само като смърт. Удобен случай за това й се предоставил по време на богатия пир, който Ирод устроил в чест на своя рожден ден. В самия разгар на пиршеството, Саломия, дъщерята на Иродиада изпълнила прекрасен танц. Запленен от него, царят й обещал да изпълни всякаква нейна молба. Разярената й майка заповядала на дъщеря си да поиска само главата на Йоан Предтеча. „Нека ти я дадат веднага върху златно блюдо.“ Ирод, заради клетвата си, макар че била несправедлива, не поискал да откаже незаконното искане и изпратил стражите в тъмницата да отсекат главата на Йоан.
Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на светеца. Св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици (Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, ученици на св. св. Кирил и Методий и техните учители Кирил и Методий.