На 1 юли храмов празник чества параклисът на светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян в Стара Загора

Тропар на безсребърници, глас 8

Святии бессребреницы и чудотворцы Козма и Дамяне,  посетите немощи наша: туне приясте, туне дадите нам.

Свети безсребърници и чудотворци Козма и Дамяне,

помилвайте нашата немощ,  даром получихте, даром давайте и нам.

В началото на лятото малкият параклис на Дневния център за възрастни с ментални проблеми гостоприемно разтваря врати, за да ни събере на благодарствена молитва и в хваление да прославим Бог и делото и мисията на светите безсребърници и лечители Св. Св. Козма и Дамян… И независимо, че слънцето е жарко и безпощадно, приятелите ни смирено прекрачват прага и се вливат в единната молитва този ден.

Преди повече от десет години, когато Катя пишеше проекта обмисляхме варианти за името на Дневния център. Тогава пред нас се изправи въпросът – каква грижа ще полагаме, за кого, какви принципи ще изповядваме?! И ясно се очерта профилът на страдащите, на хората, дистанцирани от обществото, заклеймени от диагнозата си… Тогава стана ясно, че там, където боледува душата има нужда от духовна грижа, а колко от нас могат да я приложат на практика!? За това беше промислил Бог, показвайки ни каква духовна грижа са полагали именно светите безсребърници и лечители. От една страна със силна молитва за застъпничество пред Господ Иисус Христос за помощ и изцеление, а от друга – проповядвайки ни и възпитавайки у нас великите християнски добродетели милост, любов, мир, дълготърпение, кротост, вяра и най-вече любов към ближния, към страдащия. Терапията на любовта е най-мощната, тя е най-силният лек, особено, ако е облечена с истинска вяра.

В този малък параклис за изминалите десет години са проведени безброй служби, молитви, изнесени са стотици слова, беседи и разговори, за да дадат утеха на не едно страдащо сърце… Само, който в мигове на тежко изпитание – пред съдбоносно произнасяне на диагноза, при спешно провеждане на животоспасяваща операция или в мигове на тегота, може да оцени голямата сила и опора, които му е дал в молитва малкият параклис…

Беше някъде в началото, преди десет години…Една жена на около 60 години с усилие придържаше много болен и грохнал старец, който едва пристъпяше. Беше видно, че човекът лежи в някое от отделенията на болницата – беше по пижама и с болничен халат. От другата страна го придържаше друг по-млад човек – явно внук или близък. С последни сили успя да достигне до параклиса и изрече : “Казах на дъщерята – преди да си ида от тоя свят искам да запаля свещ и да се помоля в черква!“ Малкият параклис в този момент се оказа най-близо, за да му даде утеха в тези последни дни на живота му. Какви ли не съдби и тревоги са намерили утеха при светите безсребърници. И тази утеха и милост Бог е промислил да бъде изпратена чрез един невероятно всеотдаен свещеник, който е емблематичен, както за съсловието, към което принадлежи, така и към светия кодекс на Божието призвание, с което е облечен – отец Йордан Карагеоргиев.

Точно както нашите небесни покровители всеотдайно с милост и любов са полагали грижа за болните, с такава грижа са обгрижени и потребителите и всички, които са дръзнали да прекрачат прага на храма. И всички са единодушни, че атмосферата е някак различна – спокойна и ведра. Не си мислете, че това е някаква изкривена самооценка…нищо подобно. Ние знаем колко са скромни човешките ни възможности и колко необятни са Божиите.

В тези години на секуларизация, на тотално отхвърляне или поне непризнаване на пастирското служение като терапевтична грижа в параклиса „Св. Св. Козма и Дамян“ духовната грижа реално се провежда. Днес ,когато се тревожим, че времето е бездуховно, че агресията е преминала всякакви граници, уплашени, че злобата и завистта шестват между хората и демонично унищожават всяка поява на милост и любов между тях, не е ли най-после време да си признаем, че НЕ МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ ЗАОБИКОЛЕНИ САМО ОТ ВЕЩИ, ЧЕ ПАРИТЕ НЕ СА ВСИЧКО, ЧЕ ОГРОМНАТА НИ ИНФОРМИРАНОСТ НЕ НИ ПРАВИ ПОВЕЧЕ ХОРА!!! И никакви програми в училищата не ще заменят липсата на духовност, на любов, на милосърдие…Децата, като най-уязвими, най-вече те усещат липсата на топлина в дома и семейството си. И повярвайте ми, това няма да го открият нито във фейсбук, нито сред отрупаните с луксозни вещи домове, нито обикаляйки света в най-екстравагантните дестинации. Щастието е тук и сега …в душите и сърцата ни. И ако се заровим в статистиката ще видим, че именно децата ни, оставени на възпитателските грижи на телевизионните канали и на компютърните програми, лишени от топлината и уюта на дома и на семейството, не след дълго сами имат нужда от терапевтична грижа.

Всички и млади и стари имаме нужда от утеха и от милост, а няма кой да ни научи на това и още по-малко няма кой да ни я даде. Единствено в малкия дом Господен, а и във всеки голям храм, на милост и любов, на благост и дълготърпение продължава да проповядва Светото писание Проповядващият.

А ние дали ще го чуем!?

Все още има надежда, защото ние срещнахме Божията милост и неговите служители светите безсребърници Козма и Дамян и вярваме, че те се молят пред Престола Му за всички нас, нека и ние да се помолим:

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ КОЗМА И ДАМЯН

Като страдам тежко от моята болест, аз (името Ви) прибягвам към вас, свети чудотворци и изцелители Козма и Дамяне, защото вие проповядвахте, че душевния недъг е по-тежък от всички недъзи на тялото и че когато душата боледува от грехове, често пъти и тялото пада в болест.

Зная, че чрез болестите си човек се очиства от греховете си. И тъй, свети чудотворци, помолете Господа да ми дарува прощение на прегрешенията ми и понеже съм слаб и безпомощен, и силите ми в болестта са изтощени, да не допусна да изпадна в униние и да загина.

Побързайте да ми помогнете, свети изцелители, та като оздравея, да премина дните си в покаяние, да свърша в мир моя живот и в съдния ден да застана неосъдно пред лицето на страшния Съдия на вселената – сърцеведеца Бога, Когото да възпявам и славя винаги и во веки. Амин! (прекръстете се три пъти)

Гинка МИХАЙЛОВА