Внимание! Това е Моцарт и неговият невероятен Реквием!

На 31 март /Лазаровден/ от 20,30 ч. Старозагорската опера ще представи за своята публика „Реквием“ от Волфганг Амадеус Моцарт, под диригентството на Н. В. Пр. Старозагорския Митрополит Киприан. Насладете се на тази велика музика !

За да се подготвим, ви предлагаме разказ за това произведение с кратко описание и история на написването. Историята наистина е интересна, малко заплетена, обвеяна с догадки и легенди… Но… това е МОЦАРТ! Велик композитор, създал велика музика!

Реквием (от латински – заупокойна меса) – това е последното, незавършено произведение на В. А. Моцарт, над което е работил непосредствено преди смъртта си – траурна заупокойна меса, композирана е по каноничен текст на латински език. Съчинението е завършено от учениците на Моцарт, основно от Франц Ксавер Зюсмайер. Независимо от това „Реквием“-ът е едно от най-известните произведения на Моцарт и се разглежда като едно от най-важните в неговото творчество.

Реквиемът се състои от 14 части:

I. Introitus: Requiem aeternam (вечен покой) — хор, завършен е от Моцарт

I. Въведение: 

I. Вечен покой

Вечен покой им дари, Господи,
и вечната светлина да ги изпълни.

Тебе славословим, Боже, в Сион, молитвите ни се издигат от Йерусалим.
Чуй моята молитва:
Към тебе се пресяга всяка плът.
Вечен покой им дарувай, Господи,
и неугасима светлина да ги изпълни.

II. Kyrie eleison (Господи, помилуй) — хорова фуга, оркестровката, вероятно направена от Ейблер.

II. Господи помилуй

Господи помилуй.
Христос помилуй.

III. Sequentia — Dies irae (денят на гнева) — хор; на първите пет части оркестровката е завършена от Зюсмайер или Ейблер.

III. Секвенция:
Денят на гнева

Този ден е ден на Божия гняв, който ще преобърне света на прах,
както свидетелстват Давид и пророците…

О, как всичко ще се разтрепери,
когато се появи Съдията, и всички ще бъдат осъдени според делата си…

IV. Tuba mirum (тръбният глас) — квартет за сопран, алт, тенор и бас

IV. Тръбният глас

Тръбен глас, по цялата земя се носи след настъпването на смъртта, и всички призовава пред трона Му да се явят…

Смъртта вцепенява и природата,
когато творенията се съберат, да отговарят за делата си.

Оглася се всичко преднаписано,
където е предсказано как и защо,
светът ще бъде съден.

Когато Съдията заеме своето място,
всички тайни ще станат явни,
и никое престъпление без възмездие не ще остане…

С какво да се оправдавам, нещастникът аз, и към какъв защитник да се обърна, ако само праведният ще бъде избавен от страха?

V. Rex tremendae majestatis (царят на изумителното величие) — хор

V. Царят на изумителното величие

Царю на изумителното величие,
ти, който даруваш спасение от милостта си, избави ме, извор на милосърдието…

VI. Recordare, Jesu pie (припомни си, Иисусе милосърдни) — квартет

VI. Припомни си

Припомни си, Исусе милосърдни,
че за мен извървя своя път трънлив,
да не погина в този ден.

Ти мене изкупи, седящият в униние, със страданията си на кръста, да не остана безплодна жертва…

Съдия праведен ти си, въздаващ справедлива отплата, дари ми опрощение, преди да дойде време за присъда…

Въздишам тежко като подсъдим:
Лицето ми от вината се стопи.
Пощади, Боже, този, който те моли

Опрощавайки Мария Магдалена,
изслушвайки кротко разбойника,
ти и на мене даваш надежда.

Молбите ми са недостойни,
но ти, справедливият и всещедър,
няма да допуснеш да горя във вечния огън.

Сред агнетата запази ми място,
и от козите ме отдели,
постави ме от твоята дясна страна.

VII. Confutatis maledictis (низвергване на злословещите) — хор

VII. Низвергване на злословещите

Низвергвайки злословещите,
Осъдени да горят във вечния огън,
призови ме сред благословените.

Умолявам Те, коленопреклонно,
със сърце, разбиващо се на прах,
да ми дадеш спасение след моя край.

VIII. Lacrimosa dies illa (денят на сълзите) — хор, първите осем такта са на Моцарт, а по-нататък Зюсмайер; хоровата фуга Amen (Амин), нахвърлена от Моцарт при Зюсмайер отсъства.
VIII. ЛАКРИМОЗА /Денят на сълзите/

Ден на сълзите обилни е този,
когато ще се изправи от праха
осъденият грешен човек…

Така пощади го, о, Боже,
Господи Иисусе Христе милосърдни:
дари му покой… Амин.

IX. Offertorium — оркестровката е завършена от Зюсмайер

Domine Jesu Christe (Господи Иисусе Христе) — хор и квартет
IX. Дарове:
Господи

Господи, Иисусе Христе, Царю на славата,освободи душите на всички твои верни, които са починали от адските мъки в бездънната бездна.
Избави ги от лъвската зинала паст,
да не ги погълне преизподнята, да не се изгубят във тъмнината…
Нека знаменосецът твой на святото войнство – Михаил да ги представи пред Светая светих – тъй както ти някога обещал си на Авраама и неговите потомци…

X. Versus: Hostias et preces (Жертви и молитви) — хор
X. Жертвоприношение

Жертви и молитви на тебе, Господи,
ние принасяме, като те възхваляваме
Приеми ги заради тези души, които си спомняме и упоменаваме. Дай им, Господи, от смъртта, да преминат в живота, тъй както Ти някога обеща на Авраам и неговото потомство.

XI. Sanctus — предполага се, че е написана от Зюсмайер по ескизи на Моцарт

Sanctus (свят) — хор и соло

XI Свят

Свят, свят, свят
Е Господ Бог Саваот!
Небето и земята са преизпълнени с твоята слава. Осанна във висините!

XII. Benedictus (благословен) — квартет, след него – хор

XII. Благословеният

Благословен е Идващият в името Господне.Осанна във висините.

XIII. Agnus Dei (Агнец Божий) — хор

XIII. Агнецът Божий

Агнецът Божий, който пое върху себе си греховете на света, дари им покой.
Агнецът Божий, който пое върху себе си греховете на света, дари им всевечен покой.

XIV. Communio: Lux aeterna (вечната светлина) — хор, повторение на втората половина от Requiem aeternam и фугата Kyrie

XIV. Пречистване
Вечната светлина

С Вечната светлина,Господи, Ти ги дари,
и с Твоето Просветление навеки,
защото си милосърден…

Вечен покой

С Вечен покой Ти ги дари, Господи,
и неугасимата светлина Твоя да ги изпълни…

История на написването:

В средата на юли 1791 година, чрез посредник, Моцарт получава поръчка да съчини „Реквием“, при условие да запази в пълна тайна поръчката. Предполага се, че Моцарт е познавал поръчителя. Композиторът получава аванс, по някои сведения 50 или 100 дуката. Още толкова е трябвало да получи и след завършване на поръчката.

Както е изяснено по-късно, „Реквием“-ът е поръчан от граф Франц фон Валсег, за годишнината от смъртта на жена му, починала през февруари 1791 година. Графът е любител-музикант и неведнъж е поръчвал на различни композитори да напишат произведения, които после е представял като свои. Или по-точно – просто е откупвал авторството! При първото изпълнение на „Реквием“-а от графа, през декември 1793 година на партитурата е написано „Реквием, съчинение на граф фон Валсег“ (Composito dei conte Walsegg). Ролята на посредникът в тази история играе неговият иконом Лойтгеб.

И така, Моцарт трябва да съчини „Реквием“-а анонимно. Безпаричието принуждава композиторът да приеме тази оферта, безкрайно унизителна за него. Може би това служи като обяснение на редица заимствания (копиране, използване на идеи и фрази) в произведението. Факт е, че изследователите откриват в различните части на съчинението на Моцарт сходни моменти с композиции от Карл Филип Емануил Бах, Михаел Хайдн (брат на композитора Йозеф Хайдн), Доменико Чимароза и Франсоа-Жосеф  Госек. Но тези заимствания са обусловени по-скоро от общите рамки и принципи на църковната музика през XVIII век, отколкото от някакъв вид „интелектуална кражба“ от чужди съчинения. Например, паралел може да се направи между темата на фугата Kyrie и темата g-moll от  фугата от първи том на цикъла „Добре темперирано пиано“ на Й. С. Бах. В същото време, тези две Фуги никак не си приличат.

В крайна сметка, дори и незавършен, „Реквием“-ът на Моцарт, по своето значение, се нарежда заедно с църковните съчинения на Й. С. Бах, сред най-добрите образци на църковна музика от XVIII век.

Започвайки работата си над „Реквием“-а, Моцарт неведнъж я прекъсва заради други поръчки и композиции – през август 1791 г. той получава спешна поръчка да напише операта „Милосърдието на Тит“, в чест на коронацията на Леополд II крал на Бохемия. След завръщането си от Прага (около края на август 1791 г.), композиторът трябва първо да работи над „Вълшебната флейта“, след това над Концерта за кларинет и Масонската кантата. Както утвърждава Констанца – съпругата на композитора, през това време той често се е оплаквал от различни болежки, не се е чувства добре здравословно. Тя дори е принудена  да му забранява да работи над партитурите на „Реквием“-а, тъй като това видимо влияе зле и на неговото самочувствие. На 18 ноември 1791 година композиторът се почувства по-добре. Дори дирижира своята Кантата. Но на 20 ноември болестта окончателно го принуждава да остане на легло. По спомени на близките си, продължава да работи над „Реквием“-а дори в леглото си, тежко болен. И така до смъртта си в 1 часа сутринта на 5 декември 1791 година. Ненавършил 36 години!

По отношение на партитурата на „Реквием“-а – Моцарт успява напълно да напише  Introitus (Въведението, първата част), а така също почти напълно да напише хоровите гласове и на места да отбележи оркестровката на Kyrie (втората част, Господи помилуй); шест части от Sequentia – Dies irae (денят на гнева) и Lacrimosa VIII част, бележки от Amen; и части от Offertorium (Даровете) IX част.

След смъртта на композитора, неговата съпруга се страхува, че поръчителят не само няма да заплати остатъка от хонорара, но и ще си поиска аванса. Тя моли Йозеф Леополд Ейблер (1765-1846, композитор и диригент) да завърши творбата. Ейблер приема и написва оркестровката в частите до Lacrimosa и… се отказва!

Според различни сведения, след отказа му, Констанца се обръща и към други виенски композитори с молба да завършат произведението, но и те й отказват. Накрая ръкописът попада в ръцете на Франц Ксавиер Зюсмайер (1766-1803) – ученик на Моцарт. Както сам по-късно твърди, той завършва незавършената част от Lacrimosa и изцяло написва  Sanctus, Benedictus и Agnus Dei. И като завършек, решава да повтори фугата Kyrie, но с друг текст. Тук обаче, отново по твърдения на Констанца, тя предава на Зюсмайер още някои листове със записки на Моцарт, вземайки ги направо от пюпитъра (поставката за ноти) и предполага, че това са елементи от незавършените части. И действително, сходството между частите Sanctus, Benedictus и Agnus Dei и  доказано моцартовите части дава основание да предположим, че Зюсмайер е използвал изцяло останалите записки, а вероятно и указанията за тяхното написване от самия Моцарт приживе.

Дълго време се счита, че цялата оригинална партитура е написана от Моцарт. Тази информация „излиза“ от Констанца, съпругата. В неин интерес е да се счита, че автор на цялото произведение е съпругът й.

Но, през 1838 година е намерен оригиналният автограф (ръкопис) на „Реквием“-а. И през 1839 година Констанца признава публично ролята на Зюсмайер при завършването на произведението.

Досега са известни два варианта на автографа (оригинала, ръкописа):

Първият, оригинал № 1 – е бил предаден на граф Валсег през 1792 г. Съдържа  Introitus и Kyrie, записани основно от Моцарт, а също и останалите части на „Реквием“, записани от Зюсмайер.

Вторият, оригинал № 2 – се състои от две части и представлява сам по себе си партитурни записки (скици). Първата част включва Dies Irae, Rex, Recordare и Confutatis – тези записки (скици) са написани от самия Моцарт, но имат добавки към незавършените места, направени от чужда ръка, а също така и коментари. Те са направени от абат Щадлер.

Втората част съдържа и първите 8 такта Lacrimosa, Domine Jesu и Hostias – всичко е написано от ръката на Моцарт, няма чужди добавки. Вероятно вторият ръкопис е използван от Зюсмайер при донаписването на първия оригинал, започвайки от  Dies Iraе.

Освен всичко това, през 1962 година е намерен оригинален ескиз от Моцарт, съдържащ ескизи на 16 такта от Amen, която е трябвало да следва след Lacrimosa и да завършва Sequenz, ескиз от 4 такта към Rex tremendae, а също и неиндентифициран откъс.

Дааа, това е! Има още тайни около Моцарт! И днес още се дискутира степента на участие на Зюсмайер в завършването на „Реквием“-а!

Материала подготвиха Снежана Маринова и Уляна Кьосева

https://www.youtube.com/watch?v=neDnpgZPPvY

Първата страница на Реквием. Горе, вдясно е написана от Моцарт 1792, годината, в която е предполагал завършването на произведението
Първата страница на Lacrimosa от оригинал № 2
Първата страница Dies-irae от оригинал № 1
Последната страница от Моцартовия оригинал № 2