„Петя и Вълкът“ или Как става това с фенерчетата, обяснете ми?!

Браво на Цвети Пеняшки за режисурата на „Петя и Вълкът“ в Куклен театър – Стара Загора! Като член на детското жури по гледането на пиесата /правих повече шум от децата наоколо/ вдигам най-високата оценка за талантливото момче. Няма по-добро въздействие на пиеса за деца върху възрастен от вдетиняването на самия възрастен. Няма! Изпитано върху ми по време на премиерата на 16 февруари. Оттогава досега още се върти въпросът в пространството под побеляващата ми, прилежно боядисана коса – Как става това, как става това, как става това?
О, да, на сцената на Кукления театър в „Петя и Вълкът“ има магия. Получава се в тъмното пространство на сцената с театър на сенките, но необикновен. Запознати ми казаха, че магията ставала с няколко фенерчета, с които артистите светят и правят фигурите на патето, котето, птичката, вълка, а Петя, дядото и ловецът са сенки на артисти. И все пак не разбрах, как точно става това с фенерчетата. Но определено се е получило много интересно. Направо суперски, бих казала като дете. Например котето, което се катери по дървото и се удря нещо там – бам, и хвърчат от главата му звездички. Суперско!
И вълкът, като нарисуван от ръката на 5-годишно дете! Йе, толкова хубаво решение! Рисунки /сценографията/ много се доближават до рисунките на малко дете. Ами чудесно, какво по-хубаво от това! Децата не се възпитават само с детайлизирани и като живи фентъзи анимационни герои. Друго си е нещо да не достига съвсем, нещо да досъздадеш, нещо да си представиш, нещо да изглежда близко до нарисуваното от теб самия, един 5-годишен малък отворко, на белия лист. Поздравления и за това хрумване с рисунките, от които е изпълнен „Петя и Вълкът“!
Както и за страхотното хрумване със смъртта на патето и образът му като ангелче на облак накрая! Да, приказката е прекроена много интелигентно и много, много мило.
Както е прекроена и музикалната партитура- също много интелигентно и много мило. С живи участници от квартет „Силуети“ на сцената – млади, красиви, талантливи. И музикантите с роли, разбира се. С които се и справят, на всичкото отгоре. Смело, но много свежо е свързването на героите с музикалните инструменти. От /в оригинала 7 инструмента/ свирят 4, но останалите не липсват, не. Много си е добре.
Какво ли да ви обяснявам за пиесата повече, гледайте я! Ако сте с детето си, в един или няколко моменти може и да се спогледате с еднакво ококорени очи. От чудесата на сцената, които вълнуват публиката от всяка възрастова група.
Аз още малко ще си размишлявам над номера с фенерчетата и как правят с тях героите и сигурно ще ида да ми обяснят в Кукления театър. /Много харесвам, когато в края на един филм дават работни моменти, как са го снимали. Този номер с фенерчетата може да бъде показан след края на представлението на децата. Ами да, те утре ще станат възрастни, от които също ще се очаква да могат да правят магии. На своите деца. Та така, да се подготвят. Отсега!/
Уляна Кьосева