Градските хали в Стара Загора

На 4 февруари 1934 г. в Стара Загора са открити новопостроените градски хали. Сградата и днес е един от символите на града ни, вписана като паметник на културата с местно значение от 1989 г. Променена е функцията ѝ – от търговски център – в интересна Художествена галерия!

През годините назад претърпява и няколко реконструкции, които нарушават автентичността на вътрешното пространство:

През 1939 г. се изгражда хладилник в халите, за който общината плаща 10 милиона лева.

През декември 1954 г. на сесия на Градския народен съвет е взето решение да се направи преустройство на халите. Проектът е на арх. Иванов и арх. Михайлов, а строителните  работи са възложени на организацията “Местни строежи” и продължават през 1955 г. Целта е да се направят нови хладилни инсталации и да се поставят нови хладилни шкафове.

В края на 70-те години се провежда конкурс за оформлението на центъра на Стара Загора. В някои от проектите се предлага събаряне на халите, а в други – не. Надделява мнението, че сградата трябва да остане. Предвижда се пълна реконструкция, изграждане на детска сладкарница и кафене. Зареждането на магазина се установява от север.

През 1983 г. е изготвен и се осъществява проект за преустройство им в „модерен търговски комплекс”. Той е дело на Лилия Сокачева от КИИП към Министерството на вътрешната търговия и услугите. Главен изпълнител на ремонтните дейности е СП „Ремонтстрой” – Стара Загора. При реконструкцията търговската площ се увеличава с нови 220 кв. м. Основно звено в комплекса е супермаркетът, който работи на самообслужване. Има и кафе-сладкарница с лятна градина. Преустройството е осъществено под ръководството на арх. Иван Иванов.

През 1999 г. Общината решава да отдаде Халите под наем. Има различни предложения за новото предназначение. Едни предлагат да остане супермаркет, други искат да се превърне в детски увеселителен комплекс, а трети – там да се настани библиотека „Захарий Княжески”, която тогава ползва сградата на бившето еврейско училище. Четвърти са на мнение сградата да се превърне в център за стимулиране на селскостопанското производство от региона, като там се предлагат яйца, месо, млечни продукти от местни производители. След много спорове и обсъждания през юли 1999 г. общинските съветници вземат решение Халите да се превърнат в Художествена галерия. На сградата е направено пълно архитектурно заснемане от арх. Емил Василев. Вътрешните преустройства стават по идея на художниците от галерията. Те изготвят заданието, според вижданията си за постоянната експозиция и временните изложби.

Но, кога и как е началото?!

През 30-те години на 20 век e модерно в по-големите градове на страната да се изграждат големи магазини – градски хали. Първоначалните обсъждания в Стара Загора от юли 1926 г. предлагат  халите да се изградят на югоизточния ъгъл на пепиниерата (на мястото на днешната Пожарна). В началото на 1929 година е определено мястото за строеж – в централната част на града, в непосредствена близост до градската градина, източно от сградата на тогавашната община. През 1930 г., след Габрово и Шумен, общинските ръководства в Стара Загора и Пловдив обявяват конкурси за идейни проекти. На конкурса в Стара Загора  първа премия е присъдена на проекта с мото „Верея“ на архитектите Елена Варакаджиева-Скордева, Георги Скордев и Петко Цветков, втора – на проект с мото „Аязмото“ на архитектите Пантелей Цветков и Сл. Горанов, трета – на проект с мото „18 юлий“. Преди изграждането на халите на бул. ”Руски” тогава „Цар Освободител” срещу градската градина са разположени дюкяните на касапите, бакалници, кафенета. От изток се продават зеленчуци и плодове.

Във връзка с проведения конкурс и резултатите от него, любопитна е статията на старозагорския архитект Христо Димов, публикувана във в. Дума, брой 306 от 13 юни 1930 г. Архитектът е известен специалист и автор на много обществени и частни сгради в Стара Загора и околията (за него сме писали в сайта на 22 ноември 2016 г. http://dolap.bg/2016/11/22/126). В публикацията арх. Димов в девет пункта оспорва качествата на премирания първи проект. На първо място – неудобството на външните стълби, по-нататък – въпросите за хигиената, разположението на две противостоящи врати, въпроса за стойността на строителството и накрая поставя под въпрос необходимостта и функционалността на високата 25-метрова кула. В заключение архитектът изразява недоволство от работата на журито и предлага конкурсът да бъде анулиран! Въпреки това строителството започва през май 1932 г. По страниците на местния печат е отразена и „сагата“ по събиране на финансовите средства за строителството. Кметът на града нееднократно моли правителството да отпусне допълнителни субсидии и кредити. На 4 февруари 1934 г. сградата е тържествено открита. Магазинът разполага със застроена площ от 1450 кв. метра и струва на местната власт 5 милиона и 600 хил. лева. Той е на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище. Фасадите са украсени с ренесансови елементи. В североизточния ъгъл е издигната четириетажна кула. Освен като интересен декоративен елемент тя служи и за резервен водоизточник, тъй като в нея е монтирана голяма щерна за вода. На последния етаж е предвидено да се поставят часовници от юг и изток, но тази идея не се реализира. Днес могат да се видят само местата, където е трябвало да бъдат прикрепени. От площадката на последния етаж се открива великолепен изглед към града. За времето си това е най-високата точка, от която човек  може да се полюбува на старозагорската панорама.

Вътрешното пространство е разделено на няколко помещения. От централния вход се влиза в голяма зала. В южната й част има малки магазинчета, разделени едно от друго с дървени преградни стени. На север от голямата зала са разположени щандовете на месарите. За месото се влиза от специален вход, разположен от северозапад. Клетките, в които продават своята стока месарите са отделени една от друга с метални решетки. Месото се окачва на метални куки и се изрязва желаното от клиента парче на място. Рибата се продава в друго помещение, разположено на запад. То е отделено от голямата зала със стъклена преграда. Циментовите тезгяхи са подредени от юг на север. Тогава традиционно се продава черноморска скумрия, но любителите на риба могат на да си купят и попчета, калкан, кефал, шаран, сом, паламуд, риба тон.

Традиционно за централната част на Стара Загора, през 1932 г. при изкопните работи, строителите попадат на археология – основите на сграда, за която уредникът на музея Христо Райков записва, че вероятно е храм. Предположението си той основава на латински надпис върху мраморна плоча, висока 90 см, широка 1 метър и дебела 20 см, намерена на същото място. Надписът гласи, че ветерани от Августа Траяна издигат и освещават езически храм (августеум) в памет на императора Марк Аврелий Север. Тъй като са посочени имената на консулите, както и месеца и датата на освещаването Райков заключава, че храмът е бил завършен на 13 ноември 233 г. Днес надписът е експониран в музея като паметник с важно значение за историята на града. Според археолога Димитър Янков августеумът вероятно започва от сградата на днешната Художествена галерия, сече трасето на бул. „Руски” и опира в античната улица, минаваща през сградата на Историческия музей. При археологически проучвания точно на това място под сградата на музея са открити доста внушителни архитектурни детайли. Намерените при изграждането на халите експонати са инвентирани в музея още през 1932 г. Това са няколко мраморни плочи с надписи, като повечето са частично запазени. През 1933 г., при прокопаване на изкоп за канализация на халите, е открита мраморна глава на весталка. Тя е в естествена големина и е висока 25 см. Професионалната изработка кара специалистите да мислят, че е дело на голям майстор. Освен това те я свързват с открития предната година храм и смятат, че на това място е имало и олтар, посветен на богинята Веста, покровителна на семейното огнище. В светилището на богинята се поддържа вечен огън от нейни служителки, наречени весталки. Намерената мраморна глава вероятно е прототип на една от весталките. Димитър Янков допуска, че мраморната глава може да е част от украсата на споменатия аугустеум.

Въпреки изминалите години и превратностите на съдбата, Градските хали в Стара Загора остават символ на просперитета и възхода на града ни!

доц. д-р Светла Димитрова

Снежана Маринова

Халите, централната зала

снимка от 60-те години на 20 век, от ляво се вижда сградата на халите
факсимиле на статията на арх. Христо Димов във в. Дума, 1930 г.
самолетна снимка на централната част, виждат се и Халите
момент от строителството на халите
по ул. Цар Освободител, на фона на Халите

Снимките са от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора и от частни колекции.