Дядо Коледа – толкова чакан, толкова истински…

В най-стари времена нашите пра-пра-дядовци и пра-пра-баби са чакали бонбони и лакомства от човек, облечен в кожи, с шапка и дълга бяла брада. Той също носел чувал, но не с подаръци, а пълен с непослушни деца. Името му било Один и бил бог в Германия преди покръстването. За него се знаело, че той води големи ловни тържества в небето по време на Юл (21 декември по време зимното слънцестоене).
Две исландски книги, Поетичната Еда събрана през 13 век от по-ранни източници и Произаичната Еда, предполагаемо написана от Снуре Стюрлюсон, обрисуват Один с дълга брада, яздещ своя осмокрак кон Слейпнир, който може да прескача огромни дистанции. Децата пълнели своите ботуши с моркови, слама или захар и ги поставяли близко до комина за летящия кон на Один. Последният от своя страна ги възнаграждавал за тяхната доброта като заменял храната за Слейпнир в техните ботуши с подаръци или сладки. Тази традиция оцелява в Германия, Белгия и Холандия след приемането на християнството и днес се е запазила като традицията по окачането на чорапа близо до комина.
По-късно подаръците и лакомствата вече носи светец, облечен в расо – Свети Николай. Той е главното вдъхновение за християнската фигура на Дядо Коледа. В някои европейски страни – Белгия, Австрия и Германия, той все още е изобразяван като епископ в канонична тога. Разбира се има и дълга бяла брада. С дълга брада е и Синтерклаас (християнски първообраз на Дядо Коледа), който също е облечен в епископски дрехи и носи подаръци на децата в Холандия. Според легендата, Свети Николаx и е роден на територията на днешна Турция около 280 г сл. Хр. в богато семейство. За жалост още като дете останал сирак. Израснал в манастир и на 17 години станал един от най-младите свещеници в историята. Свети Николаx се славел като състрадателен човек с изключително добро сърце. Той раздавал семейното наследство под формата на подаръци на децата. Но не искал да знаят за добротата му и затова влизал тайно през комините в домовете, докато всички спят, и оставял торбички с дарове за малчуганите. Оттам и традицията коледните подаръци да се оставят тайно, докато децата спят, за да ги открият на сутринта.
Картини във Великобритания показват, че през XVII век Дядо Коледа вече носи дълго зелено палто, обшито с бяла кожа. Той е опрeделен като носител на добрия и празничен коледен дух от романа на Чарлз Дикенс „Коледна песен”. За пръв път името на Дядо Коледа (на английски Santa Claus) се появява в американската преса през 1773. Въпреки че е американизиран образ на Синтерклаас, той губи облеклото на епископ. На снимка се появява белобрад старец с голям корем, приличащ на холандски моряк с лула. Вече носи дълго зелено зимно палто. Така Дядо Коледа бил „облечен” от Вашингтон Ървин в книгата му за историята на Ню Йорк (1809 г). Историята осмивала холандската култура на Ню Йорк, и голяма част от портрета на Дядо Коледа всъщност е хумористична измислица. Добрият старец, който носи подаръци, обаче постепенно започва да бъде изобразяван и в кафяво, бяло и червено със златисти бродерии по дрехите и шапката.
Днес Дядо Коледа обикновено е описван като закръглен, весел, белобрад старец, облечен в червено палто с бяла яка и маншети, бяло-червени панталони, черен кожен колан и черни ботуши. С това облекло Дядо Коледа започва да се облича едва през 1863 г. Един от първите художници, описали модерните дрехи на Дядо Коледа е Томас Наст, американски аниматор от това време. Наст обаче изобразява белобрадия старец като малък елф. Рисунка на Дядо Коледа, илюстрирана от Наст, се появила във в. “Харпър’с Уийкли”. Това изображение е било поддържано и подсилено чрез песен, радио, телевизия и филми.

Още един художник спомага много за образа и стила на днешния Дядо Коледа. Годината е 1930, а името му е Хадон Съндблом. Той също рисува Дядо Коледа подобно на Томаст Наст – с червено-белите дрехи и дългата бяла брада. За пръв път обаче придава на Дадо Коледа типичния човешки образ, който познаваме и днес. В нарисувания от него Дядо Коледа акцентът е именно върху червеното и бялото в облеклото и то не е случайно. Причината – коледната реклама на Кока-Кола, използваща същите цветове.
Често се смята, че червено-белите дрехи на добрия старец са такива именно заради Кока-Кола, но всъщност рекламата само ги популяризира в своя полза.
В действителност има още една фирма, която използва съвременния вид на Дядо Коледа в кампаниите си – White Rock Beverages, за да продава минерална вода през 1915 г., а след това в кампаниите си за бира през 1923 г. По-нататък, масивната кампания на Кока-Кола просто популяризира образа на Дядо Коледа като носещ червено и бяло, в контраст на разнообразието от цветове, които той носел преди тази кампания.
Още няколко интересни факта за Дядо Коледа, които ни връщат в реалността, но не съвсем, защото ако искаме магията да се случи, е важно да вярмаме в нея.
Добрият старец ими свой собствен пощенски код
Добрият старец е единствения човек в света, който има собствен пощенски код. Той е Н0Н 0Н0. По Коледа пощенските служби по цял свят са залети от десетки детски писма до Белобрадия старец. Канадската пощенска служба дори прави кампания ”Напиши писмо до Дядо Коледа” с цел да мотивира децата да се учат да пишат правилно, а в Индиана същопуска специален пощенски код за връзка с него, който е 47579. За съжаление писмата достигат само да кофите в пощенските станции.
Дядо Коледа идва от Испания?
Легендите разказват, че работилницата на Дядо Коледа е на Северния полюс, но това май не винаги е било така. В Белгия и Холандия, където е известен като Свети Николай, легендите разказват, че всъщност Дядо Коледа идва от Испания и вместо еленски впряг, за да се придвижва е използвал лодка.
В началото Дядо Коледа е бил ерген
Съпругата на Дядо Коледа за първи път се споменава от Джейм Рийс в разказа ”Легенда за Коледа” през 1849 година.
Шейната му е измислено от автора на Слийпи Холоу
Шейната на Дядо Коледа е създадена от Уошингтън Ървинг, автор на ”Легендата за Слийпи Холоу”. Шейната на Дядо Коледа се появява за пръв път в сборник с разкази през далечната 1819 година. Идеята, че добрият старец може да влезе през комина и да остави подаръци под елхата също е негова. Той описва любимеца на децата като ”едър, брадат мъж, който пуши лула”. Дикенс се вдъхновява именно от историите на Уошингтън Ървинг за своята ”Коледна песен”. През 1821 г. нюйоркският печатар Уилям Гилей публикува стихотворението „Санта Клаус“. Дядо Коледа е изобразен като едър мъж, облечен с кожи и седнал в шейна, теглена от северен елен. Година по-късно Клемент Кларк Мур написва за своите деца поемата „Посещението на Свети Никола“ (известна сега под името „Нощта преди Коледа“) и добавя още 8 елена във впряга на шейната. Така елените стават общо 9, пише Журнал за Коледа.
Дядо Коледа е канадски гражданин
През 2008 г. в Канада е подписана декларация, с която Дядо Коледа е признат за гражданин на страната. Според международното право обаче Северният полюс не е част от нито една държава, въпреки че страни като САЩ, Канада, Норвегия, Русия, и Дания многократно са се опитвали да си го присвоят.
Къде се чувства най-добре?
Специалистите изчислиха, че идеалната температура за живеене на Дядо Коледа е между 18 и -30 градуса. И затова се е установил в Лапландия, тъй като мястото отговаря най-точно на тези изисквания.
Как се казват елените на Дядо Коледа?
Всички знаят името на най-важния елен във впряга на шейната. Това е Рудолф с червения нос. Но и останалите имат имена. Казват се Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър и Блитцен. Всъщност има една любопитна подробност. Преди да се появят елените, Дядо Коледа се е придвижвал с помощта на крави, коне, магарета и кози.
Какво дa му оставите под елхата?
В някои страни съществува традиция под елхата да се остави нещо за Дядо Коледа като благодарност, а и за да се подкрепи в дългия път по света. Американчетата оставят чаша мляко и бисквитки. Във Великобритания заделят за дядото парче от коледния пай с месо и чаша шери (бяло сухо вино), а за елените – морковче. В Холандия пък пълнят обувките със сено, за да похапнат елените.

Уляна Кьосева