Похвално за бабите в деня на Света Ана

Добро утро, скъпи хора,
Честит чисто нов 9 декември! Този ден ми е с много личен мотив, затова го смятам за един от най-красивите дни на годината. Да, да станеш майка за първи път си е незабравимо.
Света Ана е майката на Дева Мария и бабата на Исус Христос. Колко хубаво! Моята баба също е един от незабравимите ми спомени. Винаги вкъщи. Къщата – винаги чиста, топла, уханна на гозби, на липов чай, на каквото си поискам – винаги скача и го прави на мига, кърпи, плете, говори с мен, винаги ме защитава, усещам обичта всеки миг, час, ден – няма никакви условия за нея, тя е вечна, обичта на баба, тя е и сега около мен и винаги ще е с мен. Колкото обич си получил в детството – тя винаги остава за живота напред, не се видоизменя, не изчезва, човек е заобиколен с нея, пази го през дните до края. Така си мисля аз, затова обичта в детството е хубаво да се дава и изразява без никакви ограничения, да се прегръща, целува и милва едно дете. Но по-важното е – то да знае и да усеща, че е особено, специално на този свят, че е много ценно, че е добро, умно, красиво и способно. Не да е център на Вселената, а да е част от нея, да има усет и душа и милост и към другите планети и слънца. Детството е великата територия на създаването на човека. И в тази територия бабите са особено важните герои, о, колко важни са те! Моята майка стана идеална баба и тя- запази изразни средства като вкусни гозби, но ги обогати /защото е учителка/ с наблюдение над домашните, водене по извънкласни форми и така. С баща ми, разбира се, един образцов дядо. Но в днешния ден на Света Ана си говорим за бабите.
Вълшебно е в къщата да има винаги човек, който не ходи на работа и поддържа топлината и се грижи за храната. Наистина е неоценимо. Можем само ние, ходещите на работа и връщащи се в студен дом, да го оценим. Човек цени само това, което няма. Другото го забравя, то му е част от пейзажа. Децата растат по-пълноценно, когато често общуват с баба и дядо. Някак си всичко изречено от бабата и дядото се помни за цял живот, не минава просто край ушите, а и не е мърморенето на родителите и наставленията им. Наставленията, изречени от бабата и дядото, обикновено са мъдри, далновидни и има толкова много обич в тях. Аз лично помня доста. Както и усещането, че винаги си прав, че си много умен и специален на този свят, че заслужаваш най-доброто, тази защита пред света. Да, бабите са защитата ни пред света.
Желая ви светъл и жизнерадостен петък , хубави и спокойни почивни дни! Броени остават до Бъдни вечер и Коледа, най-красивите празници и настроението е все по-летежно…
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!