Първото театрално представление у нас – вече на 160 години

Преди 160 години не от столицата, от град Шумен води началото си летописът на българския театър с първото театрално представление, състояло се на 15 август 1856 год. – “Михал” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Сава Доброплодни – тогава учител в полугимназията, а участници в него са били учениците Васил Друмев – в ролята на Михал, Васил Д.Стоянов – в ролята на Баба Марта, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х.Василев и Андон Енев Ченгелиев. На представлението са присъствали много граждани, турски военни начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи, останали в Шумен след Кримската война.

Данни за театрални прояви в Шумен намираме в още по-ранен период – в писмото на известния арменски търговец и пътешественик хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му “Пътешествие в Полша и други места…”, издаден във Венеция през 1830 год. Там той разказва за “вечерното зрелище”, дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже. Поради присъствието на гръцки духовници, представлението е било на гръцки език и е организирано по повод българския празник на писмеността макар че, по думите на автора, “никой не смеел да говори за този празник на Кирила и Методия , тези, които са написали българската азбука, защото гърците не им разрешават да го правят на български”. Датата на “вечерното зрелище” е 22 май 1813 год.

Историческите извори говорят, че Шумен дава началото и на станалите популярни по-късно в цялата страна предтеатрални форми – диалози, декламации, училищни тържества. Те се свързват главно с името на големия възрожденец Стефан Попниколов Изворски, който е бил учител в Шумен в периода 1841-1842 год. и 1845-1847 год.

70-те години на ХIХ са били време на активни театрални събития в Шумен. В протокол от Протоколната книга на Читалище “Архангел Михаил”- Шумен (сега: Народно читалище “Добри Войников”) намираме данни за представяне на драмата “Крум Страшний” с участието на Панайот Волов в ролята на Крум на 26 декември 1873 год.

През 70-те години в театралните представления са участвали известните шуменци Петко Вълнаров, Димитраки Константинов, Тодор Янев Ченгелиев, Тодор Иванов Джабаров (единственият, наречен “режисьор” на театралните представления преди Освобождението.), Янко Василев, Богдан Кърджиев, Еф.Друмев и др.

До 1898 год. театралните представления в Шумен са се играли в старата читалищна сграда. Специално за целта е поръчана театралната завеса, която е най-старата в страната и в момента се съхранява в Читалище “Добри Войников” – Шумен. Завесата е изработена през 1898 год. от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология – богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето. Завесата е била действаща до 1966 година.

През 1910 год., благодарение на сериозната финансова подкрепа на Читалище “Архангел Михаил”, Шумен се сдобива с първата си постоянната театрална трупа – “Български свободен театър”, създаден от Сава Стоянов и много активен до обявяването на Балканската война през 1913 год.

Пет години преди първото театрално представление, на 26 февруари 1851 год., в Шумен е основан първият български симфоничен оркестър. Първите репетиции са в дома на общественика и меценат Атанас Х.Стоянов под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафран. В него участват унгарски емигранти, пристигнали в България след потушаване на Унгарската революция (1848-1849). Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Репертоарът му включва маршове, полки, мазурки, полонези и откъси от опери на прочути италиански и немски композитори. Сред най-добрите ученици на Михай Шафран е Добри Войников – възрожденски учител,писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. През 1859 г. той създава първият ученически оркестър в Шумен. Шумен се гордее и с това, че в града ни са родени авторите на първата оригинална българска драма (Д. Войников “Стоян войвода”) и на първата българска повест (В. Друмев “Нещастна фамилия”)