Юни не е лятната конфекция, Юни е специален

Чудно е на море през юни. Винаги съм го знаела. Веднъж съм го само опитвала. Преди много години.  Бях студентка. Хубаво е и през септември. Винаги съм го знаела. Пет години подред съм го опитвала. Бях студентка.

Сега …са минали години.Климатът се е променил или от годините ще е. Но очарованието на юни се оказва същото – пленително. И защото нещо все не достига, за да бъде обяснено напълно.

Не просто заради по-малкото хора през юни. Селектирани са някак си. Защото слънцето е по-щадящо за малките деца-тук наоколо са възпитани млади хора в семейства. Мъжете, татковците – абсолютни мои фаворити. Толкова внимателни към децата  си, обичливи, грижовни, възпитани. Не повишават глас. Мъкнат колички и багажи на плажа и по улиците с една осъзнатост, с отговорност, с акуратност. Подреждат пейзажа около себе си като инженер-конструктори. Много приятна гледка са.

Младежи на тумби през юни? Няма такова нещо. Все още не. Срещат се на малки, осъзнати групички, доста от тях са с хубава фотографска техника, снимат, разхождат се, разговарят…Разговарят! Имат тема, спорят с дълги изречения. Вплетени са в разговора. Имат речник. Много приятна гледка.

Млади момичета със силикон? Все още не, все още не в масови количества. Получавам за „награда” една интересна гледка два дни наблизо – много спортно, много силно татуирано тяло на млада хубавелка с леко силиконени устни. Която?!!!! О, небеса. Тя чете книга. Най-дебелата, най-луксозно изглеждащата възможно книга . Черната луксозна книга за живота на Коко Шанел, която излезе наскоро. Чете, вместо да бъбри с приятелката си за качествоМного приятна гледка ви казвам.

Още повече, че този път в тази част на плажа четях само аз. И ми стана дори неудобно и не излизах често с книгата. Четях си книжката в бунгалото. Само една от трите донесени. Което си е направо скандално малко. И си е направо едно няма нищо.

Юни е месец на притаената лятна красота. Тя не ликува, не тържествува, не дразни с шум и цветове. Юни е толкова съдържателен и толкова дълбок. Месец на жътвата, как няма да е дълбок! Това, което ще ни храни, то се прибира и грижливо събира и складира.

Слънчевите лъчи през юни са само за теб. Всичко е само за теб, специално за теб. Юни не е конфекция. Създаден е по твоите размери, за да му се радваш точно ти. Юни е месец на специалното внимание. Следващите други два са на колективните възприятия и масовите преселения на народите насам-натам в търсене на съвършената почивка.

А тя просто се случва в юни. Има и розови домати /вече/, и студена ракия, и домашно сирене. И думи за споделяне. И лято да вкусване. Вкусване е думата за юни. Да вкусиш Юни. Още няма такива сокове, че да потекат по брадичката и да капнат на потника. Юни е да вкусиш с небцето, да опиташ, да пробваш…лятото. Внимателно, на малки глътки.

А толкова много да ти хареса, че да поискаш през септември да го видиш отново, да си поприказвате, как е минало, що е било…и да го изпратиш с обич.

Юни! Вкусването му е неизразимо удоволствие.