Детството на летните бягства

Добро утро, приятели! Синоптичната служба се премести за една седмица от 8-я етаж право на земята, в бунгало от миналия век, но на брега на морето.

Това е мястото за лятното бягство на Синоптичката от 14 години насам, изброихме тези дни. Вече знам всеки ъгъл, завой, дърво, храст, късче небе, отрязък от пейзаж, въздишка на новодошъл, които се виждат и чуват на това място. Казва се „сраснах се с него“. То е като продължение на природата на човек. Мястото, което си избираме да почиваме. Култивирано или не, диво, пусто, с или без удобства, шумно или тихо…Не може да направиш рязка граница между ежедневния живот и живота в отпуск. Нали отпуск идва все пак от отпускам? Къде да се отпуснеш ти, градско чедо? В джунглата, сред дебнещи непознати зверове? Или от градския мезонет в палатка на брега? Не че не може, но тогава ще е продължение на едно друго АЗ, което криеш упорито в живота на сушата. А криенето на каквото и да е не води до хубави работи.

Та бунгалото от миналия век очевидно е продължение на непретенциозната и вирееща навсякъде Синоптичка. Расла и пасла по пионерски лагери, в които по 14 дни имаше само романтика и никакви удобства. В училището в с.Лозенец изваждаха чиновете от класните стаи и вкарваха легла за лагерниците. Сигурно сме били по 20 парчета в една стая. Една чанта с дрехи под леглото и това е. Топла вода? Изобщо не си спомням такова екстра. Помня лагерните забави, проверките сутрин и вечер, песента на лагера, преди да ни разпуснат за сън. Как се събужда едно малко селце за лятото…Как мъжете идват на плажа и се заглеждат по по-големичките момиченца, отдалеч и не нахално де, както сега…Цели есен, зима и пролет невиждали разголени тела. Мъжете на селцето.

А селцето е диво, пусто, но имаше библиотека да си вземаш книги, защото 14 дни са си половин месец. Мелбата бе бял сладолед с череши от компот. В центъра имаше някаква чудна машина за пици, направо Западът си навлизаше полека лека, превземаше ни тайно…И беше истински летен рай. Неизразимо удоволствие от усещането за волност, за свобода, за освобождаване, за отлитане, за скитане, за кацане, за приютяване, удоволствието да бродиш, да изследваш, да запомняш, да събираш мънички спомени, да се наслаждаваш, да притихваш…

Вероятно това си идва просто от и с Детството…Тези спомени и усещания за Летния рай. Сега е друго. Оптиката на възрастния човек е изкривена по най-различни вътрешни и външни причини. С годините се натрупват също капризи и претенции. Струва ни се, че те са филтъра, който слагаме, за да влиза твърде болезнено Светът.

А той си влиза всъщност, както си е решил да влиза. Дали ще си събуе обувките или ще внесе пясък с боси ходила – той си решава.

Удивителен е Светът и много лесен – за наслада, радост и възхищение!

 В тази първа част от Летни Синоптични е нашето литературно встъпление към територията на краткия отдих, за който ще разкажем и по-репортерски, другия път!

Спокойни дни в какъвто и вариант да са при вас – работен или отпускарски!

Поздрави от Синоптичната служба!