Световният ден на философията и „Траяна“

Добро утро, добро утро! В Световния ден на философията.

Установен е за всеки трети четвъртък от месец ноември. Ще бъде философ днес, ще отбележа този ден като се опитам да се взра надълбоко и да гледам нашироко на процесите, които са пред очите ми. И тези в мен. То като че ли един ден ще ме вдъхнови, ама нейсе.

Нищо няма да се промени и да се случи. Няма желание за това. Няма и хора. Всичко е нужно да е равно, спокойно и гладно. Добре е да е скучно. Всеки да е щастлив и доволен, че са му подхвърлили коматче и са му обяснили, че му дават всъщно парче торта Гараш. /те точно затова е политиката, те затова е!/. Залъгване и упояване и то с масовост.

Нищо няма да се промени и да се случи. Няма хора за това. Хората не искат да променят. Те искат да усвояват. Промяната е свързана с риск и напрежение. А никой не иска да си го причини. Режимът е – през деня ходиш на работа, вършиш безсмислен труд. Вечер-риташ топка с аскер-аркадаши в междублоковото пространство. Отмаряш на фитнес. Правиш си гел-лак за 50 лв. с Коледна декорация, защото иде Коледа. Цапваш греяно вино с кебапче насред центъра на града, където вече прилича на обществена скара – иде Коледа. И си доволен. Прибираш се да спиш.

Нищо няма да се случи. Няма критерии за случване. Няма критерии за добро и лошо, за качествено и фалш, за красиво и грозно, за стойностно и не-стойностно, за авангардно и посредствено. За истинско и за фалшиво няма критерии. Хората, които ги знаят, се отказаха от тях, като не ги заявяват публично. Отказаха се. Хлябът и живуркането са най-мили. Дори музикантите не можаха едно отличие да дадат от кумова срама на Явлението „Траяна“. Да и дадат Кристална лира за това, че е била уникална група, първа по рода си в България. Като музикантите не могат да отличат явлението, КОЙ да го направи? Даскал ли – отдавна даскал не е символ на интелектуална сила и кръгозор в наше време. Янка Такева превърна масата в мрънкалници за по-високи заплати. Останаха само светлинки в отделните училища, които директорите ненавиждат заради светенето. Пречат им на тъмнината.

Затова пък тази вечер залата в Операта ще е пълна, хората идват, не само защото е с покани и безплатно, а да видят Траяна. Тя е била символ на дързост в заспалата Загора преди години. Последният вик на бохемския дух в този град, преди да падне във внезапно и тотално духовно заспиване. Била е символ на волните бохеми -много талантливи, много свободни, много ярки – творци, пиячи, любовници. Хора с цвят и вкус.

Кирил Тодоров – по професия концертмайстор в Операта, сиреч първа цигулка. А още композитор,аранжор на музика, създател на Траяна и още много работи. Де ги сега такивата? Ми не може да ме върне времето в онова време. Затова ще ми е неприспособимо днес. Философията и нейният световен ден могат да го направят само по-ведро. Нещо като Карай да върви, грижи не бери!

Ще се видим днес вечерта в Операта, вий бъдете ведри, бодри и мъдри! Поздрави от Синоптичната служба